От бизнеса не приемат орязване на обществените поръчки за работодатели, които дължат заплати. Против са и за по горен ред на работника в несъстоятелността. 

В края на парламентарната сесия депутатите гласуваха на първо четене законодателни промени, които ограничават работодателите да участват в обществени поръчки, ако дължат заплати на своите работници. Неизплатените заплати в българската икономика годишно варират между 30 и 60 милиона лева. 

Работодателите цитират данни, според които на фона на 30 милиарда лева изплащани годишно, 60 милиона дължими плащания говорят за значимо ограничаване на явлението през последните години.

Димитър Бранков от Българската стопанска камара коментира пред БНР, че част от проблема са и неразплатените публични вземания към самите предприятия, сивия сектор и недекларирания труд, както и междуфирмените задължения, които лишават компаниите от значителен приток на средства. 

Най-остро стои въпросът в строителството.

Според работодателите обществените поръчки осигуряват голям обем от работата на предприятията. Те се притесняват, че с тази поправка чиновниците могат да манипулират бъдещи обществени поръчки, като забавят плащания към стари такива. 

Синдикатите обаче определят промените като необходими и дори закъснели. Едно от условията за успех на промените е и поставянето на работниците на първо място сред кредиторите при фалит на предприятието. Засега обаче това условие остава извън законопроекта. Срещу мярката остро възразяват банкови институции и работодатели. 

Ако погледнете и сравните практиката на другите държави-членки на ЕС и на зрелите икономики в целия свят ще видите, че работниците и служителите са на доста ниски места при осребряване на имуществото на предприятия в неплатежоспособност. Точно поради тази причина са създадени тези фондове за гарантиране на вземанията. Трудна е да си представим как работниците ще бъдат на първо място, а банките и обезпечените кредитори, обезпечените вземания, ще минат на по-заден план. Това означава практически много сериозен риск за цялата финансова система. 

Предложението за поправката обаче съществува и в законопроект на БСП, който се очаква да бъде част от обсъжданията между двете четения.