Първи януари 2024 година. Време разделно за това дали ще подкрепим евродирективата за 15% данък печалба за мултинационалните корпорации или ще мотивираме отказ. Може да приемем, че ни е по-важно да спечелим малко над 200 млн. лева като угасим сигналната лампичка за 10% данък печалба, която инвеститорите малко или повече забелязват.

Ако пък се откажем, ще запазим данъчното си предимство под формата на временна дерогация. Директивата допуска изключение, ако в страната, която го поиска, оперират не повече от 12 корпорации. Такава държава може да си издейства отсрочка до 6 години, преди да приведе данъчната си ставка в унисон с общоевропейската. Така постъпи Естония, чиито мотиви за дерогация бяха приети от Еврокомисията.

Все още няма информация какво ще правят Унгария и Полша, които дълго време спъваха бързото въвеждане на 15% корпоративен данък в ЕС. Финансовите им министри настояваха инициативата да зависи от въвеждането на глобален налог за 100-те най-големи компании в света. Притесненията им бяха, че президентът на САЩ Джо Байдън няма да получи подкрепата на Конгреса да прилага същите правила, което ще постави Европа в неизгодно икономическо положение.

„Вярваме, че глобалните минимални данъчни правила могат да бъдат приложени само ако други държави също изпълняват своите политически ангажименти“, коментира унгарският министър Михай Варга на срещата на финансовите министри на общността.

Засега нашият финансов министър Асен Василев е твърд поддръжник на 15-те процента. Очакваните допълнителни приходи за България от този данък биха били около 220 млн. лева по изчисления на финансовото ведомство

Редица икономисти обаче съветват да не бързаме, още повече, че имаме формалните основания за избягване на увеличението на налог.

Директива 2022/2523 изисква до края на 2023 г.страните в ЕС да въведат в националните си законодателства разпоредби в сила от 1 януари 2024-та, за минимален данък от 15% за групи компании с консолидиран оборот над 750 млн. евро за две от последните 4 години. Същите правила се налични и в документ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, наречен Anti-Base Erosion Model Rules, като повече от 140 държави по света са заявили готовност да приемат съответните правила.

Целта е да се постигне справедливо минимално облагане на големите международни групи в местата, където оперират, като същевременно се цели и препятстване на конкуренцията между отделните страни за въвеждане на все по-благоприятни данъчни облекчения и привличане на повече международни бизнеси.

Идеята е попадащите в обхвата на правилата големи групи, които оперират в една или повече юрисдикции, да изчисляват ефективен данък, който плащат за дейностите си в съответната юрисдикция, и ако той е под заложения минимален данък от 15% разликата до 15% да бъде дообложена. Правилото е, че ефективният данък се изчислява на ниво юрисдикция общо за всички дружества на съответната международна група, които оперират там.

Данъкът се дължи и събира от крайното дружество, което консолидира групата (т.нар. дружество майка). Ако то е разположено в държава, която не прилага механизма, данъкът се събира от следващото дружество по веригата, като стремежът е да не се разрешава избягване от облагането.

След поне десетилетие буксуване новият регламент ускори ход на 8 октомври 2021 година. На тази дата почти 140 държави от приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) постигнаха историческо споразумение за реформа на международното данъчно облагане, както и за подробен план за изпълнение.

Директивата на Евросъюза пък беше гласувана в последните дни на 2022 година.