Висшистите вземат двойно по-висока заплата от работещите без висше образование, пише Адриан Николов от Института за пазарна икономика в свой анализ. Той се позовава на структурна статистика на възнагражденията и разходите за труд от Националния статистически институт.

За прегледност в една категория са обединени работещите със степени „бакалавър“, „професионален бакалавър“, „магистър“ и „доктор“. Преимуществото на висшето образование е повече от очевидно – докато средната брутна месечна заплата на работещите без висше образование през 2022 г. е била 1220 лв., тази на висшистите е 2443 лева – с други думи, „премията“ на висшето образование е 100,2%.

Историческият преглед на разликите в заплатите е особено интересен, отбелязва икономистът. В началото на хилядолетието премията на висшето образование е била 57% (между 242 и 380 лв. месечно през 2002 г.), но относително бързо се повишава до диапазона 85-95%, където остава до началото на настоящото десетилетие.

Причината за двойно по-високите заплати на висшистите днес спрямо „едва“ 57% разлика в началото на века е най-вече в значителната промяна на икономическата структура през този период. През тези две десетилетия България добави значително повече работни места в услугите, където висшето образование е далеч по-търсено. Ръст има и във високотехнологичните производства, където образованите специалисти също са от ключова важност.

Не можем да отминем и конкретно растящия дял на ИКТ дейностите, които осигуряват в пъти по-високи от средните заплати и прекроиха около себе си целия пазар на труда и образователна инфраструктура на София. В последните години изпреварващият ръст на заплатите в някои публични отрасли – най-видимо, училищното образование – където работят почти изключително висшисти, също има своето влияние.