Повечето държави членки на ЕС все още не са започнали процеса по въвеждане на директивата за адекватните минимални работни заплати в националното си законодателство – само няколко седмици преди крайния срок, който е 15 ноември. Това алармираха от Европейската конфедерация на профсъюзите.

КНСБ многократно апелира през последните две години да започне транспонирането на директивата в нашето законодателство. Въпреки настояването пред управляващите обаче напредък няма. Според данните на ЕКП, в България, Австрия, Хърватия, Чехия, Финландия, Гърция, Нидерландия, Словакия и Испания, все още текат обсъждания.

Най-голям напредък има в шест държави – Белгия, Унгария, Латвия, Люксембург, Полша и Румъния, където вече са публикувани законодателни проекти. В Естония, Италия, Кипър, Литва, Малта, Португалия и Франция процесът не е стартирал, а в Германия, Ирландия, Словения правителствата не предвиждат законодателни действия, за да изпълнят изискванията.

Около 20 милиона работници трябва да се възползват от директивата, която изисква от държавите членки със законоустановени минимални заплати да гарантират, че те са адекватни, и от всички държави в ЕС да насърчават колективното договаряне, напомнят от ЕКП.

Срокът наближава, а въпреки това в девет държави обсъжданията все още продължават, а в седем процесът дори не е започнал. Този анализ е част от кампания на европейската конфедерация „Увеличаване на заплатите“, която цели да гарантира, че държавите членки ще изпълнят изцяло задълженията си по директивата.

Нов онлайн инструмент, стартиран от ЕКП за наблюдение на прилагането на директивата за минималните заплати, е установил също, че:

– Само две държави са постигнали адекватност на минималните заплати в съответствие с предложения двоен праг: 60% от медианната и 50% от средната брутна заплата.

– Само осем държави постигат целта за обхват на колективното трудово договаряне от поне 80%.

Предлагат минималната заплата да се тества със заплата за издръжка

– Бедността сред работещите все още е над 10% в седем държави-членки на ЕС. България е сред тях с 11,4 на сто.

– Осем държави – членки на ЕС, понастоящем разрешават подминимални ставки на заплащане за младите хора, което позволява на работодателите да плащат на младите хора до 70% по-малко от законоустановената минимална работна заплата.

– Работещите жени в ЕС, за които е по-вероятно да получават минимална работна заплата поради подценяването на работата, извършвана предимно от жени, все още получават до 21% по-малко от мъжете.

В изготвената от ЕКП карта данните за България изглеждат така:

„Във време, когато милиони хора живеят в бедност, въпреки че работят усилено всеки ден, прилагането на директивата за минималните работни заплати трябва да бъде приоритет за всички национални правителства. Кризата с разходите за живот направи още по-трудно за работниците, получаващи минимална работна заплата, да свържат двата края, въпреки факта, че корпоративните печалби се увеличават.

Директивата изисква от държавите членки да предприемат действия, за да гарантират, че законоустановените минимални заплати са адекватни, и да насърчават колективното договаряне като най-добрия начин за осигуряване на наистина справедливо заплащане. Работещите хора не трябва да бъдат карани да чакат още за прилагането на тази директива, след като изминаха две години от приемането ѝ“, коментира Теа Джар, конфедерален секретар на ЕКП.