Европейската централна банка повиши разходите по заемите до най-високото им ниво от 22 години в четвъртък - нов опит за справяне с високата инфлация, въпреки че икономиката на еврозоната отслабва.

ЕЦБ увеличи своя основен лихвен процент - този, който банките плащат, за да съхраняват сигурно парите си в централната банка - за осми пореден път с 25 базисни пункта до 3.5%, което е най-високото му ниво от 2001 г.

Централната банка на 20-те държави, които споделят еврото, също заяви, че очаква инфлацията да остане над целта от 2% до 2025 г. и намекна за следващи повишения на лихвите през идните месеци.

"Бъдещите решения ще гарантират, че основните лихвени проценти на ЕЦБ ще бъдат доведени до достатъчно рестриктивни нива, за да се постигне своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2% и ще бъдат задържани на тези нива толкова дълго, колкото е необходимо", казаха от ЕЦБ.

Растежът в еврозоната в най-добрия случай стагнира, а инфлацията се забавя от месеци, благодарение на по-ниските цени на енергията и най-рязкото увеличение на лихвените проценти в 25-годишната история на ЕЦБ.

Късно в сряда Федералният резерв на САЩ прекъсна собствената си поредица от 10 последователни повишения на лихвените проценти - мощен сигнал за инвеститорите по света, че настоящият цикъл на затягане в развитите икономики е към своя край.

Но инфлацията в еврозоната все още е неприемливо висока за ЕЦБ - 6,1% и основният ръст на цените, който обикновено изключва храните и енергията, едва започва да се забавя.

"Преразгледахме своите прогнози за инфлацията, с изключение на енергията и храните, особено за тази и следващата година, поради минали възходящи изненади и последиците от стабилния пазар на труда върху скоростта на намаляване на инфлацията", казаха от ЕЦБ.

Това трябваше да задържи ЕЦБ по пътя на затягане, особено след като не успя да предвиди текущия пристъп на висока инфлация и започна да повишава лихвените проценти по-късно от много глобални партньори миналата година.

Въпреки че ходовете след юли са по-малко сигурни, се очаква президентът на ЕЦБ Кристин Лагард да продължи с по-нататъшно увеличение лихвата през септември и да отхвърли залозите на инвеститорите, че централната банка ще намали лихвите в началото на следващата година.

Две тримесечия на свиване в индустриалната мощ Германия повлякоха еврозоната в плитка рецесия миналата зима и икономиката вероятно ще постигне само скромен растеж през 2023 г. Но безработицата е рекордно ниска, а растежът на заплатите се ускорява, дори ако все още изостава от инфлацията.

Основният ръст на цените спада бързо, след като достигна двуцифрено число в края на миналата година. Но базовите цени, най-вече за услугите, все още не показват решителния спад, който ЕЦБ очаква, за да свали крак от паричната спирачка.

По-високите разходи за заеми ограничават търсенето на кредити от домакинствата и бизнеса, както и желанието на банките да отпускат заеми, но потреблението се задържа на добро ниво в номинално изражение.