Българските деца учат по-малко дни през годината от своите връстници в Европа. Учениците в България, които напускат системата преждевременно, са повече от средното в Европейския съюз. Това са част от изводите в доклада от Обзора на образованието и обучението, изготвен от Европейската комисия.
Според него процентът на напускащите преждевременно образованието бавно намалява. През 2021 г. той е 12.2% (в сравнение с 12.8% през 2020 г. и 14% през 2019 г.), но все още е над средната стойност за ЕС от 9.7%.
Разликата между градските и селските райони е значителна (съответно 6.8% и 23.7 %), а между регионите има големи различия (от 6.7% в Югозападен регион със столицата София до 21.6% в Югоизточен регион), предаде "Дневник".
Според оценката за България ниското равнище на уменията в областта на цифровите технологии и сред младежите, и възрастните е основно предизвикателство. Притежаващите поне базови умения в областта на цифровите технологии са 29% от населението на възраст 16-74 години, което е почти два пъти по-малко от средно 56% за ЕС.
Едва 11% от притежават умения над основните, което е малко под една трета от средната стойност за ЕС.
Сред младежите на възраст 16-19 години само половината (52%) имат основни или по-високи общи умения в областта на цифровите технологии. Това е един от най-ниските показатели в ЕС (средно 69%).
Уменията в областта на цифровите технологии на възрастните са още по-ниски, което се влошава от намаляването на населението в трудоспособна възраст и слабата връзка между висшето образование и обучението на възрастни и нуждите на пазара на труда.
Вследствие на това предприятията трудно намират квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват. Проблемът се задълбочава и от ниския процент на висшистите в областта на STEM (наука, технологии, инженерство и математика).
В същото време България е на първо място в Европа по дял на жените специалисти в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) - 28% (в сравнение със средния дял за ЕС от 19%).
Пандемията открои предизвикателствата пред цифровото образование и ускори процеса на реформи и инвестиции, се отбелязва в доклада. Като положителен пример е откроено, че по време на последните вълни на пандемията Министерството на образованието и науката e продължило да раздава лаптопи на ученици и учители.
И още: в началното образование (от 3-ти клас) постепенно се въвеждат като учебни предмети програмирането и компютърното моделиране. Увеличен е броят на задължителните учебни часове на седмица. Информационните технологии, постепенно заменени от компютърното моделиране, стават задължителни в прогимназиалния етап на основното образование.
Изтъква се, че приоритетна област в плана за възстановяване и устойчивост на България, одобрен през май 2022 г., е подобряването на STEM инфраструктурата.
Но за изпълнението на тези планове и използването на са нужни преподаватели, а недостатъчните цифрови компетентности на учителите в момента възпрепятстват използването на технологиите в класните стаи.
За първи път от 2014 г. насам процентът на участие на децата на възраст между 3 години и възрастта за започване на задължителното начално образование леко се е подобрил и е достигнал 80.1%, но все още е значително по-нисък от средната стойност за ЕС от 93 % и от целевата стойност на ЕС от 96 % до 2030 г.
Въпреки че като цяло възможностите за образование и грижи в ранна детска възраст са достатъчни в цялата държава, това продължава да е проблем в столицата, която е основната дестинация за много млади семейства, се отбелязва в доклада. Припомня се, че през пролетта на 2022 г. в първия кръг на приема почти половината от подадените заявления в София са били отхвърлени поради липса на места.
Повишаването на качеството на образованието остава основен проблем в началното и средното образование. Както се подчертава в проучване на Световната банка, резултатите от обучението в България не са се променили значително през последните 14 години.
Недостигът на основни умения, измерен от PISA (програма за международно оценяване на учениците, разработена от Организация за икономическо сътрудничество и развитие), е два пъти по-висок от средния за Европа (47% по четене, 44% по математика и 47% по природни науки), като този процент е над 60% сред учениците в неравностойно положение.
Постигнатият от учениците в България резултат по четене е с 67 точки по-нисък в сравнение със средното от другите държави от ЕС. Наваксването изисква приблизително повече от година и половина допълнително обучение в училище в България при сегашното качество.
България се стреми до 2030 г. да намали дела на учениците с ниски резултати до 25%, което ще изисква значителни усилия, се казва в доклада.
