Разходите на българските домакинства са нараснали драстично. За една година сумата за издръжка на 3-членно семейство се е увеличила с 366 лв. и необходимият нетен месечен доход достига 2432 лв. Вече са нужни 203 лева повече спрямо 2021 г. за издръжката да едночленно домакинство. Човек трябва да изработва минимум 1351 лв. за разходи като храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт, развлечения и почивка.
Това сочи анализ на потребителските цени и Заплатата за издръжка за четвъртото тримесечие на 2022 г., представен от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Данните показват, че заради задълбочаващата се инфлация, и то при стоки от първа необходимост, доходите на работещите във всички сектори в страната изостават, но най-фрапиращо е изоставането в ръста на минималната работна заплата, която от 1 януари стана 780 лв. Това обрича стотици семействата на бедност и лишения, заключават експертите от КНСБ.
"Твърдението, че у нас заплатите са ниски, понеже и цените са по-евтини, не е вярно, защото хората, които работят на минимална работна заплата, потребяват тъкмо базовите хранителни стоки, а при тях ръстът в цените е и най-осезаем" – казва Любослав Костов, директор на Института към КНСБ.
"Например яйцата тук са поскъпнали средно с 65%, при 30% в ЕС. Сирената са повишили цената си с 38%, а средното увеличение в ЕС е 26%, т.е. всички основни стоки в България са поскъпнали средно с близо 2 пъти повече спрямо отчетеното в ЕС. Нашият тренд на поскъпване е най-висок, което предполага задълбочаване на тенденцията на нарастване на неравенствата."
По думите на експерта, в България цените на най-необходимите стоки за издръжка са много близки, почти изравнени, до тези в Германия и Хърватия, а доходите тук са в пъти по-ниски, като в някои браншове са ужасяващо ниски. Изследването на КНСБ върху реалната покупателната способност у нас показва, че в България във всички сектори има обедняване, но в обществения сектор загубата на покупателна способност е най-голяма.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров вижда като основен недостатък неприемането на редовен държавен бюджет за 2023 г. "Даваме си сметка за политическата реалност в момента в страната, но час по-скоро трябва да се разработи и приеме нов държавен бюджет след изборите и да се работи за повишаване на доходите" – каза Пламен Димитров пред Радио България:
"Около 40% от инфлационния ръст у нас идва от две посоки, едната е спекулативно нарастване на цените на стоки и услуги, които не получават контрол от нашите регулаторни органи. За никого не е новост, че регулацията на нашия пазар е много слаба. Време е двата държавни регулатора мощно да влязат на пазара, за да пресекат тази спекула. Втората причина за високия ръст в цените е в опита на всички български производители, особено на хранителни стоки, да вкарат в пазарната цена максимална част от ценовите нива на енергоносителите и всички други увеличени разходи за производител. Към всичко това се добави и спекулата, т. е. потребителят на 100% компенсира цената на производителя спрямо другите фактори, плюс спекулацията и тъкмо това обуславя този ръст от 26 и повече процента при хранителните стоки, което е безпрецедентно. Няма друго подобно увеличение на цените в държава членка и то при доходи, които са в пъти по-ниски от средните за ЕС. Парадоксът е, че цените ни са еднакви или близки с европейските, а доходите ни са 4-5 пъти по-ниски. Няма друго решение – трябва корекция на доходите. Инфлацията и усещането за обедняване сред българските работещи е много видимо в момента. Сега хората са нетърпеливи и се очакват масови стачни действия", посочи президентът на КНСБ, един от двата големи синдиката в държавата.
