Европейските въглеродни квоти (EUA) се търгуват на около 60 евро/т. Преди една година тя беше на най-високото си ниво виждано някога от 100 евро/т. Хееге Фйелхайм (Hæge Fjellheim) от анализаторската компания Veyt обяснява пред Energypost защо и как цените на тези квоти отново трябва да започнат да се покачват.

От икономическа гледна точка спадът се дължи на два основни фактора: по-ниски цени на газа и свиващо се търсене на енергия от индустрията. От политическа гледна точка допълнителното предлагане на разрешителни за CO2 идва от плана на ЕС – REPowerEU, който е  за ускоряване на енергийния преход и прекъсване на зависимостта от руски газ чрез частичното му финансиране от продажбите на квоти. Те пък са взети назаем от бъдещите бюджети на ЕС за въглеродните емисии.

Преди една година цената на отделянето на един тон въглерод в Европа достигна най-високата си стойност за всички времена от 100 евро/т. Европейските въглеродни квоти наскоро се търгуваха на близо половината от това ниво и в момента се задържат около 60 евро/т. По-ниските цени минимизират както апетита за намаляване на емисиите, така и средствата, които ще помогнат за финансирането на зеления преход. Но възстановяването на цените отново започва.

Както на всеки друг стоков пазар, цените реагират на промените в търсенето и предлагането. На въглеродните пазари търсенето се ръководи основно от емисиите – и те са надолу в секторите, обхванати от системата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS). И тази тенденция вече е устойчива. Емисиите от енергийния сектор намаляха с 20 процента миналата година и спадът продължи през 2024 г. Това се дължи на два основни фактора: по-ниски цени на природния газ и свиващо се търсене на енергия от страна на тежката индустрия.

Незабавната енергийна криза отмина – газът е в изобилие в Европа, зимата е мека, нивата на съхранение са добри, а цените са една десета от тези, които бяха след руската инвазия в Украйна. Това означава, че електричеството се произвежда с по-ниски емисии в сравнение с времето, когато въглищните електроцентрали работеха на пълни обороти в Европа. Нещо повече – газът продължава да бъде част от системата за производство на електроенергия и в обозримо бъдеще. А това ще окаже влияние и на финансовите параметри в производството.

Европейската индустрия продължава тежката си борба и притесненията за здравето на европейската икономика се задълбочават. По-ниската икономическа активност означава намалени емисии и понижено търсене на въглеродни квоти. Работейки в среда с високи лихвени проценти, участниците на пазара на въглеродни емисии нямат финансови сили, за да се възползват от намалените цени на въглеродните емисии, и така апетитът за квотите остава нисък.