Идва ли краят на банкнотите и портфейлите?

08.10.2020 | 14:55
по статията работи: econ.bg
Китайската централна банка планира да дигитализира основната си валута
Идва ли краят на банкнотите и портфейлите?
Снимка: под лиценза на creative commons

Представете си, че отивате в банката, за да изтеглите пари в брой, но без да отидете в банката и без пари. Ако планът на китайската централна банка за цифров юан е успешен, бъдещето може да бъде подобно и за останалия свят, съобщава DW.

От началото на тази година Китай постепенно увеличи тестовете на първата си цифрова валута, подкрепена от Централната банка. Там е известен като DCEP (за „електронно плащане с цифрова валута“ или "електронно плащане в цифрова валута").

Докато други страни са правили подобни опити да пуснат цифрова суверенна валута, стъпките, които втората по големина икономика в света предприема в тази посока, несъмнено са по-значими.

„В бъдеще всички ще използват DCEP“, каза през август китайският милионер Чандлър Гуо, пионер на биткойните.

Докато се появиха слухове, че DCEP може да бъде пуснат за масово от тази година, Китайската народна банка (PBOC) има за цел да използва монетата навреме за следващите зимни олимпийски игри, планирани за февруари 2022 г. Пекин.

Ако проектът е успешен, дигиталният юан може да елиминира нуждата от физически пари и услуги за онлайн разплащания като PayPal и би бил друг начин за Китай да предизвика САЩ за глобално господство.

Сбогом на портфейлите

DCEP е цифрова валута, подкрепена от юана. Това го отличава от Биткойн и други криптовалути, чиито стойности могат да варират необичайно в зависимост от спекулациите, което ги прави неподходящи за широко използване в очите на повечето правителства. DCEP обаче трябва да бъде толкова стабилен, колкото физическият юан.

Подобно на паричните средства, всеки цифров юан се създава, подписва и издава от PBOC. Въпреки това, за разлика от паричните средства, банката запазва способността си да проследява движението на всяка цифрова валута, която издава.

Търговските банки разпространяват DCEP на своите клиенти, които могат да изтеглят валутата от банковите си сметки в цифрови портфейли или приложения, подобно на тегленето на пари в банкомат.

С цифров портфейл, пълен с DCEP, потребителите могат да извършват незабавни безконтактни плащания на всеки друг, който използва услугата, независимо дали е в хранителния магазин или плаща на приятел. На теория това може да премахне необходимостта от услуги за цифрови разплащания на трети страни като WeChat или Alipay, широко използвани в момента в Китай.

Добре установеният китайски навик да плащат с мобилен телефон вероятно ще улесни потребителите да преминат към цифров юан, като същевременно предлага големи ползи за комунистическия режим.

Издаването на суверенна цифрова валута може да бъде начин за правителството да си възвърне контрола върху вътрешните финансови транзакции, казва Александър Баденхайм, ръководител на проекта за германската фондация Конрад Аденауер (KAS) в китайската столица за DW от Пекин.

Това би могло също така да даде на Китай предимство пред другите страни на тази сцена, като потенциално се превърне в технологичен пионер в прехода към цифрова валута, тъй като все повече и повече държави приемат подобни технологии.

Китай „може да се стреми да създаде своя собствена международна архитектура на плащанията, нещо сравним със SWIFT“, казва Баденхайм. По този начин той се позовава сравнително на кода, който помага на финансовите институции да обработват транзакции. Но по-специално тази архитектура „ще бъде по-фокусирана върху цифровите валути и не се управлява от американския долар, а от китайския цифров юан“.

„Мисля, че това е особено важно в настоящите времена, когато говорим за разделение между САЩ и Китай“, добавя той, позовавайки се на неотдавнашен доклад на KAS за развитието на тази цифрова валута в Китай.

Според Международния валутен фонд в момента над 60 процента от известните валутни резерви на централната банка са в щатски долари, което ги прави “ де факто“ световната валута. Вместо да се опитват да уреждат транзакции в различни валути, държавите и бизнесите използват долара за рационализиране на международните плащания. След долара втората световна валута е еврото, което обаче представлява само 20 процента от международните резерви.

Широкото разпространение на цифров юан може да доведе до централни банки, които държат резерви на DCEP по подобен начин. Като единствен емитент на DCEP, това ще даде на китайската централна банка по-голямо влияние върху световните финансови пазари.

Ставайки първата световна сила, доминираща в дигиталната сфера, Китай може да затвърди по-силна позиция в световната икономика и да я направи по-малко уязвима от санкциите от Вашингтон, поредната стъпка, при която Пекин предизвиква САЩ за глобално господство.

Проблеми със сигурността

Всичко това е част от плана. Въпреки че другата страна на тази монета ще бъде до каква степен другите страни са склонни да използват цифрова валута, издадена от Китай.

Потенциалът за проследяване на плащанията може да попречи на други държави и международни играчи да се присъединят, казва Баденхайм. На теория китайската държава може да злоупотребява с цифровия си юан, за да проследява транзакциите на собствените си граждани, но и на всяка компания или държава, която го използва.

„Да предположим, че Китай купува продукти от една държава и плаща с китайския цифров юан“, илюстрира Баденхайм. "Тогава тази държава отива в друга държава и купува нещо там с този китайски юан. По принцип би било възможно китайската централна банка да има общ преглед къде тези страни харчат парите си и какво купуват. Това е само един възможен сценарий, но не е малко вероятно".

"Въпросът е дали другите играчи са готови да приемат риска Китай да може да проследи техните финансови транзакции", казва той. "Не твърдя, че Китай ще го направи, но това е възможност, разбира се".

Кариера в дигиталните финанси

Поради тази причина технологичното лидерство на Китай може да е недостатъчно, за да гарантира успеха му в надпреварата да стане световен лидер в цифровата валута.

На 2 октомври Европейската централна банка заяви, че планира да се подготви за пускането на цифрово евро в Европейския съюз (ЕС), където защитата на данните отдавна е приоритет при разработването на политики.

И разбира се, има „Либра“ от Фейсбук. С „Либра“, платформата за социални мрежи се стреми да предложи частно управлявана глобална валута на своите над 2,7 милиарда потребители, за голямо ужас на финансовите регулатори по света.

Остава да видим кой ще бъде победителят в надпреварата за цифрова валута. И засега, дори в Китай, физическите пари в брой ще останат в обращение.

Но това, което е ясно е, че начина, по който плащаме в бъдеще, и в каква цифрова валута, вероятно ще окаже огромно въздействие върху всичко - от международния икономически ред до кой знае колко харчим за износ.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Женевски конвенции
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Зимна приказка
Когато разбрали, че бързият влак от София до Бургас пътува 8 часа, китайците били истински впечатлени от размерите на България...
На този ден 26.03   1812 г. – Земетресение разрушава Каракас, Венецуела. 1828 г. – Австрийският композитор Франц Шуберт изнася единствения си публичен концерт. 1841 г. –...