КНСБ настоява адекватността на минималната работна заплата да се тества със заплата за издръжка, базирана на необходими средства за издръжка на живота. Така измерен размерът на МРЗ играе съществена роля за намаляване на бедността и неравенствата и за осигуряване на достоен стандарт на живот. Това се посочва в становище на синдиката.
От там призовават правителството да предприеме всички необходими действия България да възприеме тристранно одобрената дефиниция на МОТ относно заплата за издръжка и да организира процес за изчисляване на нейната стойност чрез регулярни изследвания, провеждани през Националния статистически институт (НСИ).
В тази връзка КНСБ предлага учредяване на тристранен комитет, който да съдейства и подпомага НСИ в изработването на методология за определянето на т.н. заплата за издръжка. Необходимо е този комитет да бъде създаден и свикан на първо организационно заседание до края на срока за транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати.
Убедени сме, че така ще се гарантира ангажираността на всички заинтересовани страни, прозрачността, надеждността на източниците на данни и методите на тяхната обработка, както и провеждането на периодични прегледи на методологията с оглед актуализиране на модела на потребление на домакинствата, така че да се гарантира достоен начин на живот на работещите българи, пише в становището.
На следващо място КНСБ категорично се противопоставя на твърдения от сорта на „вредното влияние“ на ръста на МРЗ в регионален аспект, което често пъти стига дори до абсурдното предложение за регионални МРЗ. Подобна практика няма в Европа, а за мащабите на малка България тя е просто немислима. Задържането на ръста на МРЗ ще задълбочи проблемите в регионален аспект и ще засили още повече диспропорциите, доходните разлики, бедността и регионалната миграция. Дори 80-милионна Германия с 16 автономни провинции не си позволява да мисли в тази посока.
Нещо повече, изчисленията на ИССИО на КНСБ по области показват, че в крайна сметка чл. 244 в КТ постига ниво на МРЗ към 50% от брутната средна работна заплата в конкретен отрязък от време, но не и през цялата календарна година, за която се прилага нивото на МРЗ.
Всъщност, трайно за последните пет години МРЗ гравитира на ниво под 45% от брутната СРЗ. В 1/3 от областите на страната (по последни годишни данни на НСИ за 2023 г.) съотношението на МРЗ е под 50% от СРЗ за съответния район. Все пак в 6 области на страната имаме постигане на съотношение от над 57%, което се очаква да бъде наблюдавано и в края на настоящата и през следващата година. Но в никакъв случай не може да става въпрос за съотношения от сорта на 70% или 80%, каквито постоянно биват цитирани в последно време, посочват от КНСБ.
Те дават за пример данните на Евростат, според които растежът на МРЗ не е по-различен, отколкото в другите страни от региона. Например в средата на 2024 г., България заема четвърто място по ръст на МРЗ. Преди нас са Полша и Румъния с ръст от 23%, Хърватия с ръст от 20%. При това в тези страни абсолютният размер е значително по-висок от този в България.
Освен това, ако се проследят данните за равнището на МРЗ към СРЗ по държави, то през 2023 г. България е страната с най-ниско ниво на съотношението. Съответно може да се твърди дори, че приложението на чл. 244 от КТ няма да допринесе за изменение на наблюдаваната картина, т.е. нивото на текущото съотношение, което дава най-реална представа за ситуацията на пазара, ще е под 50%, тъй като ръстът на МРЗ няма да е изпреварващ спрямо темпото на нарастване на СРЗ. Така реално двете величини ще растат с еднакъв темп, естествено при запазване на сегашните текстове в КТ, се казва в становището.
