Премиерът Кирил Петков заяви твърд курс на страната за приемането на еврото за валута от 2024 г. Новината дойде на фона на нестихващата инфлация от интервю, дадено от него за Блумбърг България.

Според Петков въвеждането на единната валута от нас ще смекчи последствията от неовладяната в България ковид криза по отношение на европейските й партньори. Той за пръв път потвърждава и намеренията на предишната власт в лицето на ГЕРБ и Бойко Борисов в полза на еврото и края на валутния борд, въведен у нас в края на 90-те години.

„Преходът от българския лев към еврото трябва да се третира внимателно и изисква мащабна обществена информационна кампания“, каза Петков.

„Това не може да се направи изведнъж“, категоричен бе той и добави: „Когато не се комуникира добре и след това се налага или натрапва на населението, винаги има риск от политически сътресения, които не трябва да съществуват.“

„Ние несъмнено сме ангажирани с датата 01 януари 2024. Разбираме икономическите ползи от това и се стремим да е неразделна част от финансовата ни политика, но трябва внимателно да подходим към комуникацията и затова трябва да започнем от рано. Това е част от нашия план – да не поднасяме изненади и да разговаряме с всички заинтересовани страни за практичната страна на нещата. Например, за какъв период ще трябва да има отчетност и в евро, и в лева в кварталното магазинче. Какъв е подходящият период? Доколко ще има счетоводни проблеми за дребния бизнес?“, каза още премиерът.

Петков каза, че страната ще запази непроменен сегашния фиксинг лев-евро до влизането през 2024 г. от 1,95 лева за 1 евро.

„Това се случи във всички европейски държави, това се случи в България като при нас има един допълнителен фактор, който е напълно логичен: нашата социална политика нито един пенсионер да не остане под линията на бедността. Тук няма елемент на спестяване и каквото и увеличение да беше дадено, то беше похарчено в икономиката, а това ни донесе допълнително покачване на инфлацията, но смятам, че тя е нормална – 1 – 1,5 % над европейската инфлация.

Трябва внимателно да следим тези последици, но аз съм убеден, че няма системен проблем, който да създава риск за България. От много години валутният курс е фиксиран, няма прекомерно надвишаване или излишъци по търговския дефицит, които да не са овладени. Така че, за нас преходът би трябвало да е сравнително лесен. Левът вече е фиксиран към еврото, а ще можем да се възползваме и от по-ниската рискова премия и нулевите разходи при трансакциите“, убеден е министър-председателят.

България е заложила дефицит от 3% през 2021 г. и през „следващата година трябва да се опитаме да имаме 3-4% дефицит какъвто, между другото, ще имат повечето страни в Европа“, каза още Петков.

„По-важното е как ще се харчи този дефицит. Ако той бъде инвестиран ефикасно във всички неща, които искаме да направим, ако се инвестира в нулевата толерантност към корупцията, това е умна стратегия, която да се приложи в периода на възстановяване от ковид, а също евентуално и през следващата зима, когато е възможно все още да има нови вълни… през следващата година можем да си позволим дефицит до 4%, а тогава определено ще се вместим в критериите от Маастрихт. Мисля, че това е и целта на повечето европейски финансови министри. Така ще бъдем в синхрон с Европа“.

Правителството не възнамерява да променя плоския данък за бизнеса и физическите лица, увери Петков.“Вярваме, че това е конкурентно предимство за България. Сега трябва да насочим внимание към разходите на събраните данъци, парите от сегашната данъчна система. Колкото по-ефективно, толкова по-добре. Режимът обаче остава такъв, какъвто е. Това конкурентно предимство за България все още не е изчерпано“, категоричен бе той.