До 2024 г. инфлацията ще се задържи доста над целевите нива, въпреки че от края на миналата година като цяло тя спада. Това прогнозира за региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. Думите й бяха отправени по време на встъпителна реч на конференция, организирана от Хърватската национална банка и МВФ, на тема "Политиката в бурни води: Насърчаване на устойчивостта в Централна, Източна и Югоизточна Европа", в Дубровник, Хърватия, съобщават за БТА от българското представителство на Фонда.

Поредица от наслагващи се сътресения – пандемията от КОВИД-19, кризата с разходите за живот, ускоряването на изменението на климата и особено войната на Русия в Украйна – засегнаха силно региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа, посочва Георгиева.

За Украйна войната е абсолютно опустошителна, както за живота на хората, така и за икономиката. В останалата част от региона войната предизвика безпрецедентна криза на доставките на природен газ и инфлация при цените на хранителните продукти, която засегна най-вече най-уязвимите, подчертава ръководителят на МВФ.

Войната също така ускори геоикономическата фрагментация. Европейските и световните вериги за доставки трябваше да се приспособят към новите реалности.

Всичко това означава трайно висока инфлация и слаб растеж за региона, алармира Георгиева.

Що се отнася до растежа, тя обяснява, че регионът е изправен пред сериозни икономически проблеми. "Сравнихме настоящите си прогнози с прогнозата ни за региона отпреди пандемията, като изключихме Беларус, Русия и Украйна", казва още тя и добавя: "Равнището на реалния БВП през 2024 г. се очаква да бъде с 3,5 на сто по-ниско спрямо това, което очаквахме в началото на 2020 г.".

Управляващият директор на МВФ посочва три големи предизвикателства пред региона. На първо място тя изтъква намаляването на инфлацията "като същевременно се поддържа възстановяването и се полагат основите на бъдещия растеж". За целта е необходимо паричната, фискалната и структурната политика да работят съгласувано, препоръчва още тя.

Второто предизвикателство пред региона е енергийната сигурност. Осигуряването на енергия изисква изграждането на мащабни инфраструктурни връзки. "Проектът за синхронизация на балтийските държави и свързване на Естония, Латвия и Литва с електроенергийната мрежа на ЕС е чудесен пример за това", казва Георгиева.

Според нея за постигне на напредък както по отношение на енергийната сигурност, така и по отношение на целите, свързани с климата, регионът трябва да повиши публичните и частните инвестиции във възобновяеми енергийни източници. "Правителствата могат да приемат по-амбициозни цели за намаляване на емисиите и по-ефективни политики за постигането им. Необходимо е ценообразуване на въглеродните емисии - това е най-бързият и най-ефективният начин за постигане на целите в областта на климата".

Третото предизвикателство пред региона е да се възползва от възможностите в един фрагментиран свят. Днес разпокъсаността създава както рискове, така и възможности за региона, обяснява управляващият директор на МВФ.

Възможно е някои производства да се преместят по-близо до "дома". По-конкретно, мултинационалните компании могат да обмислят преместването на производствата си от отдалечени места, като например Азия.

"Чрез правилните политики перспективите пред региона могат да бъдат светли, въпреки че плаваме в бурни води", казва в края на изказването си Георгиева, добавяйки, че политическите съвети и техническата помощ, предоставяна от МВФ в области като управлението на публичните инвестиции "помогнаха на региона да преодолее тригодишните сътресения".