Пенсиите да бъдат увеличени чрез вдигане на осигурителните вноски и премахване на максималния осигурителен доход, както и да отпадне максималната пенсия, препоръчват от Международния валутен фонд (МВФ) в анализ за пенсионната система в страната ни. Пенсиите в България са ниски в сравнение със заплатите, а бедността сред пенсионерите е широко разпространена, пише в анализа. Въпреки това нараства дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване, което би могло да доведе до увеличение на държавния дълг.

Според МВФ проблемите в пенсионната ни система биха могли да бъдат решени чрез увеличаване на стимулите за хората да плащат осигуровки, което ще доведе до ръст на приходите в бюджета, а и на самите пенсии.

“Адекватността на пенсиите е ниска. Пенсиите често са под минималната заплата и линията на бедност, което принуждава много възрастни хора да продължават да работят. Бедността при пенсионерите остава висока в сравнение както с нивото в ЕС, така и с бедността в други възрастови групи”, пише в анализа на МВФ. От Фонда препоръчват стабилизиране на пенсионната система чрез промяна на формулата за определяне на пенсиите, така че да бъде стимулирано плащането на осигуровки.

В момента пенсиите в страната се определят като се умножат четири показателя - средният за страната осигурителен доход за 12-те месеци преди пенсиониране; индивидуалният коефициент на осигурения, който представлява съотношението между средния осигурителен доход на човека и средния осигурителен доход за страната за месеците, през които е бил осигуряван; осигурителният период; и тежестта на всяка година осигурителен стаж. Тъй като размерът на пенсиите се основава на продължителността на осигурителния стаж и на осигурителния доход, а не на действително платените осигуровки, формулата предоставя на хората малко стимули да правят вноски в пенсионната система, посочват от МВФ. Демотивацията да бъдат правени пенсионни вноски се подсилва от факта, че осигуреният ще получи минималната пенсия, дори ако пенсията му, изчислена по формулата, е по-ниска от минималната.

Настоящата система насърчава широко разпространената работата без трудов договор, както и неплащането на осигуровки върху част от заплатата. Това отчасти обяснява защо съотношението социални осигуровки към брутния вътрешен продукт (БВП) е ниско според стандартите на ЕС и защо само малко повече от половината от населението в трудоспособна възраст прави вноски в задължителната пенсионна система, докато заетостта на населението в трудоспособна възраст надвишава 70%, посочват от МВФ. Последните данни на МВФ показват, че вноските за държавна пенсия в България са само 5% от БВП на страната, при средно 9,5% за държавите от ЕС. Най-високи са пенсионните вноски във Финландия - близо 22% от БВП на страната.

По-широко разпространение на схващането, че осигуровките са ценно спестяване, би подобрило устойчивостта и справедливостта на пенсионната система, пише в анализа на МВФ. Преразглеждането на формулата за определяне на пенсиите, така че да бъдат включени действително платените вноски, би увеличило стимулите за плащането на осигуровки и би довело до увеличаване на приходите за пенсионната система, както и на приходите от данъка върху доходите. Така ще бъде намалена необходимостта дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване на бъде покриван с пари от републиканския бюджет, посочват от МВФ. Освен това, тъй като стимулите за плащане на осигуровки ще бъдат повишени, ще бъде възможно увеличение на размера на осигуровките, които са сред най-ниските в ЕС, както и премахване на максималния осигурителен доход и на максималната пенсия, пише в анализа.

В момента пенсионната вноска в бюджета на държавното обществено осигуряване за родените преди края на 1959 г. е 19,8%, а за родените след тази дата е 14,8%, а още 5% внасят в частен универсален пенсионен фонд. В страните от ЕС най-високи са пенсионните вноски в Португалия - близо 35%, а на второ място е Италия с 33%. Над 25% са вноските и в Словакия, Испания, Чехия и Гърция.