Малките търговци отчитат по-големи приходи заради високата инфлация през последните две години, но с промяната на дефиницията за малки фирми, няма да преминат в по-горната категория на средни предприятия.

С 25% да се завишат финансовите критерии за определяне дали едно предприятие е микро, малко, средно или голямо, предвиждат промени в Закона за счетоводството, качени на сайта на МФ за обществено обсъждане. 

Предприятията се категоризират като „микро-“, „малки“, „средни“ и „големи“ според това кои два от три критерия за размер изпълняват. Два от тези показатели са финансови – балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби, а третият е средният брой служители. Заради инфлацията МФ преценява, че размерът на финансовите показатели трябва да бъде завишен с 25%, докато показателят за брой служители остава непроменен.

Така например за микро предприятията таванът на балансовата стойност на активите се вдига от 700 хил. на 900 хил. лв., а на нетните приходи от продажби - от 1.4 млн. на 1.8 млн. лв. 

За малките предприятия увеличението на тавана на балансовата стойност на активите се повишава от 8 на 10 млн. лв., а на приходите - от 16 на 20 млн. лв.

За средните предприятия критерият за балансова стойност на активите се предлага да е до 50 млн. лв. при сегашни 38 млн., а за приходи - до 100 млн. лв. вместо сегашните 76 млн. лв. Над тези финансови показатели се категоризират големите предприятия.

Новите, по-високи стойности на финансовите показателит при категоризиране на фирмите според размера им ще се прилагат от отчетната 2024 година. Целта е малките фирми да запазят режима на по-облекчена счетоводна отчетност и да не попаднат под задължението да публикуват и докладват информация, изисквана от по-големите дружества, посочват от финансовото министерство.

Нещо повече, от МФ са изчислили, че около 3 700 малки фирми ще се прекатегоризират като микро, а 350 средни фирми - като малки. Това от своя страна ще доведе до облекчаване на финансовата им отчетност. 

В същото време за някои фирми се очертават допълнителни административни тежести и по-големи разходи за счетоводство и одитиране.

Всички фирми (без микро предприятията), чиито акции се търгуват на борси в ЕС, се задължават да публикуват и нефинансова информация наред с текущото счетоводно отчитане и съставянето на финансовите отчети и докладите за дейността си. Това е изискване на евродирективата за устойчиво развитие, според която публичните предприятия трябва да представят допълнителна информация, свързана с ангажиментите им за опазване на околната среда, социалните права и правата на човека, както и управленските въпроси. 

И сега някои големи фирми имат такова задължение. С промените обаче се разширява докладваната до момента нефинансова информация и се увеличава обхватът на предприятия, които трябва да представят и т.нар отчети за устойчивостта.

Такива отчети трябва  да публикуват и дъщерните предприятия и клоновете, ако компаниите майки се търгуват акциите си на борси извън ЕС и имат нетни приходи от продажби в ЕС над 150 млн. евро.

Според разчетите на МФ тази законова промяна ще засегне около 780 фирми у нас.

Като начало задължението за изготвяне на доклад за дейността, съдържащ отчет за устойчивостта, се предлага да влезе в сила за отчетната 2024 г. за големи предприятия с над 500 служители. За останалите предприятия тези отчети ще се въведат поетапно в следващите отчетни години, до 2028 г.

Целта на евродирективата е да се подпомогнат инвеститорите да разбират по-добре рисковете и възможностите пред техните инвестиции, както и въздействията на техните инвестиции върху хората и околната среда. От оповестяваната в годишните доклади информация за устойчивостта ще могат да се възползват и представителите на гражданското общество, неправителствените организации и социалните партньори, което ще допринесе за увеличаване на отговорността на бизнеса.

Разбира се, административната тежест за тези предприятия ще се увеличи. Те ще имат по-големи разходи за одитори при отчитането за устойчивостта, а също и за представянето на новия отчет в машинночетим единен електронен формат.  В дългосрочен аспект административната тежест ще бъде минимизирана със създаването на постоянни практики за отчитане на устойчивостта и намаляване на отделни искания за допълнителна информация от страна на заинтересовани лица, уверяват от МФ.