Повече от четири пети от фирми от средния и дребен бизнес в България казват, че им е трудно да си намерят служители с умения за конкретното работно място, не успяват да ги задържат и не разполагат с финанси, за да ги обучават.

Проблемът не е малък, тъй като за седем от десет фирми (71%) да имат работници с подходящите умения е много важно за бизнес модела, който са избрали. Други над една пета (22%) казват, че това е "умерено важно" и още 7% - че е "леко важно". Само 1% смятат, че това няма значение.

Данните са от допитване "Евробарометър" по повод Годината на професионалните умения в ЕС, проведено през май тази година и публикувано през септември. Огромният дял от участвалите (93% в България, 94% средно за ЕС) са от фирми с до 9 служители, макар критериите да се простират през различни групи до последната "500 и повече наети".

В допитването 51% от участвалите български бизнесмени отговарят, че е много трудно да намерят хора с умения, а още 26% - че им е "умерено трудно". Други 11% са се спрели на отговор, че тази задача е "леко трудна". Нямат проблем с нея 8%.

Гъвкави, твърди, "зелени" умения

Любопитно е, че България е с един от най-високите показатели (55%) при твърдението, че е станало много важно служителите да имат т.нар. меки умения, под което се разбира гъвкавост, работа в екип, комуникативност и критично мислене. Като много важни 33% определят т.нар. твърди умения, т.е. професионалната квалификация. Още по-малко (16%) в България ценят много "зелени" умения, т.е. да разбират и да знаят как фирмата им да разбира, участва и се възползва от бизнес практиките при климатичните политики.

Повече от един от четирима (28%) са в големи затруднения да задържат персонал с умения. Като се добавят и 35%, казали че им е "умерено трудно" и 16% с "леки затруднения", групата на изпитващите такъв проблем достига 79%.

Има страни от ЕС за които групата "много трудно" задържащи работниците е по-голяма: Словакия (42%), Австрия (35%), Хърватия (30%). В икономика като Германия със значителен сектор на средни и дребен бизнес така отговарят 17%, но в други големи икономики като Франция (26%), Италия (24%) и Нидерландия (21%) текучеството е видимо.

Като цяло, 95% от всички такива фирми в ЕС казват, че им е много важно (82%) или умерено важно (13%) за бизнес модела им да имат служители с подходящи умения.

Българският малък и среден работодател е близо до средноевропейските оценки за важността на дипломи, сертификати и подобни документи за професионални умения. За 29% (и тук, и в ЕС) те са "много важни", за 42% (37% в ЕС) са умерено важни и за 22% (18% в ЕС) са "малко важни". България се откроява с малка група държави с много малък дял (6%) на тези, които напълно пренебрегват такива документи (средното за ЕС е 18%, а в Словакия и Швеция е по 19%).

Българските работодатели отговарят, че общо взето не им е трудно да установят от какво обучение имат нужда служителите им. Но не разполагат с време и средства за това:

една трета (32%) нямат затруднение да намерят кога да се обучават хората им но за 17% това е "много трудно", за 26% - умерено трудно и за още 22% създава леки затруднения

когато стане дума за пари за обучение по 19% казват, че им е "много трудно" или "изобщо не им е трудно" да ги намерят обаче всеки четвърти (24%) казва, че му е относително трудно и други 31% - че изпитва леки затруднения с това

или общо парите са в някаква степен проблем за 74%.

Запитани какви конкретно специалисти не им е лесно да намерят, участниците в анкетата посочват като причина най-вече това, че няма достатъчно кандидати и че недостигът е предимно на:

техници (48% изпитват затруднения в някаква степен)

оператори на машини (37%)

хора за ръчен труд (38%)

Само в България и Румъния толкова много бизнесмени (42%) са казали, че са "тотално съгласни" с твърдението, че липсата на хора с подходяща квалификация, умения и опит задържа дейността на фирмите им.

Гърция се добавя към тях по показатели (67% са съгласи) при отговора, че липсата на такъв персонал бави възприемането или използването на цифрови технологии. В България напълно съгласни с това заключение са 35%.

Но при търсенето на решения на дефицита на подходящи кадри 18% от българите в анкетата са казали, че увеличават разходите за търсене на кандидати, докато това е избор на 29% в Гърция и 25% в Румъния. Още по-отчетлива е разликата между България и Румъния при варианта да се инвестира в обучаване на собствените хора - 27% срещу 42%.

При възможност да се спрат на няколко отговора как да се справят с проблема най-много предпочитания в България получават "Ще използвам по-добре талантите вътре в компанията (мобилност на персонала, ротация на работните места и под." (43%) и "Ще засиля привлекателността на работното място с финансови и нефинансови бонуси" (31%). Близо е и отговорът (21%) "Ще променя производствения процес с автоматизиране или аутсорсинг".

Масово (близо и над 60%) българските дребни и средни бизнесмени казват, че нямат полза за решаване на проблема им нито от европейски, нито от български организации и власти, включително регионалните и бюрата по труда.

А чували ли сте са инициативи на ЕС като Пакт за умения, Eвропейски алианс за стажове или Центрове за професионално образование, питат анкетиращите. Средно две трети (65% в ЕС и 63% в България) отговарят, че изобщо не са запознати с тях, като има доста държави, където тази група надхвърля 70%. Не са познати и инструменти като Синя карта (за квалифицирани служители от чужбина) - 70% в България казват, че не я познават.

Малко по-добре изглежда информираността за финансиращи програми като Еразъм+ и Европейският социален фонд (54% в ЕС и в България не са запознати, а общо 39% при българите знаят за тях). Над половината (58%) от анкетираните българи смятат, че разходите за обучение на служители е редно да се поемат от работодателя, но и всеки трети (34%) е на мнение, че в това трябва да участва и работникът (в ЕС средно за споделени разходи са 42%)

Българите са скептични и в това, че ще има ефект от улеснени процедури за наемане на хора от страни извън ЕС - "изобщо няма да помогнат" са избрали 42%. Освен това 97% от предприемачите в България никога не са наемали такива чужденци и обяснението им защо не го правят е, че напоследък не са назначавали нови хора (33%), езиковите изисквания (21%), очакваната сложност на процедурите (време, разходи, несигурност) за наемане, легализиране на статута (19%).