Законът за несъстоятелност на физическите лица да влезе в сила две години след обнародването му, предлагат от Асоциацията на банките в България в становище към законопроекта. Предложените правила за обявяване на хора във фалит са изцяло нови и трябва да бъде даден по-дълъг срок за запознаване с тях от всички участници на пазара, смятат от АББ.
В проекта не се предвижда и ясна уредба относно заварените случаи, тоест дали законът ще се прилага и за вече договорените и отпуснати кредити или само за такива, които ще бъдат отпуснати след влизането му в сила, посочват от АББ. Липсата на яснота ще породи правна несигурност, като създава възможности за спорове и злоупотреби, гласи становището. От АББ настояват преди да влезе в сила законът, да бъде направен регистър, в който да бъдат записвани хората, поискали и обявени във фалит. Целта е кредиторите да могат да проверяват в регистъра всеки кандидат за заем.
В проектозакона е предвидено фалит да може да поиска човек, който в продължение на шест месеца не може да изплаща задълженията си, които са на обща стойност над 10 минимални заплати. Според АББ срокът от шест месеца е твърде кратък и е недостатъчен, за да се направи преценка дали човекът изпитва трайно финансово затруднение, а прагът от 10 минимални заплати е твърде нисък. При сегашната минимална заплата от 933 лв. законът би се прилагал за дългове в размер над 9330 лв.
При стартиране на производство по несъстоятелност се спират процедурите за принудително събиране на дълговете, което може да се използва от недобросъвестни длъжници, посочват от АББ.
Пенсионерите да могат да фалират без да се изисква от тях да работят, предлагат от Върховния касационен съд (ВКС) в становище по законопроекта за несъстоятелност на физическите лица.
Внесеният от Министерски съвет в парламента проектозакон предвижда само “добросъвестни” хора да могат да поискат фалит и дълговете им да бъдат опростени. Предложението е да не се счита за добросъвестен човек, които е работоспособен, но през последната една година преди да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност не е работил.
Няма да може да поиска фалит и човек, които през последните пет години е подарил свое имущество на стойност над средния му месечен доход за последните 12 месеца, както и ако през последните пет години е взел заем или е купил стоки на изплащане, които не са предназначени за задоволяване на нужди на семейството и не са съобразени с имуществото и доходите му.
Според ВКС тези изисквания към длъжниците трябва да бъдат променени. Изискването да са работили през последната една година не може да важи за пенсионери, въпреки че са работоспособни, защото техният доход е пенсията, посочват от ВКС. За хората, които са излезли в пенсия, това че не работят не е недобросъвестно поведения, пише в становището на ВКС.
По отношение на ограничението длъжникът да не е подарявал имущество на значителна стойност през последните 5 години от ВКС посочват, че по-добър измерител не е средният доход на длъжника, а средната заплата за страната. Освен това би трябвало да се сравнява стойността на направения подарък със средната заплата по времето когато е подарен, а не например със средната заплата преди пет години.
От ВКС смятат, че изискването длъжникът да не е взимал кредити, които не съответстват на доходите и имуществото му, не трябва да важи при взимането на заем от банка или друга кредитна институция. При отпускане на кредити на граждани банките са длъжни да следят за платежоспособността им към момента на сключване на съответния договор. Самият човек не притежава специални знания за извършването на тази преценка, посочват от ВКС.
От ВКС не приемат предложението на Асоциацията на банките в България да бъдат изключени от обхвата на закона някои задължения - обезпечени с ипотека, за глоби, за издръжка и нови вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност е универсално и в него се удовлетворяват всички кредитори на длъжника, с оглед на това, че имуществото му не е достатъчно за всички от тях. Ако има изключения, това означава да се даде приоритет на част от кредиторите, посочват от ВКС.
