През последното десетилетие хранително-вкусовата система на ЕС се оказа устойчива на кризи и производителността продължи да се увеличава, но този растеж беше по-бавен, отколкото в повечето други страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това сочи проучване на ОИСР, в което се призовава за справяне с проблема с помощта на по-ориентирана към резултатите Общата селскостопанска политика, пише Euractiv. 

Въпреки големите амбиции земеделието да стане по-екологично, напредъкът в ЕС по отношение на устойчивото земеделие е в застой, според ОИСР. Тя призовава за по-силно обвързване на екстензивните земеделски субсидии на блока с измерими резултати.

В много страни от ЕС биоразнообразието е намаляло, емисиите продължават да се увеличават, а натискът върху водата не е намалял, се казва още в доклада. Според авторите му този „спрял процес“ по отношение на устойчивия растеж съществува въпреки факта, че ЕС показва високи нива на амбиция и инвестира значителни ресурси. Например Зелената сделка на ЕС със своя селскостопански клон, Стратегията „От фермата до вилицата“, както и Стратегията за биоразнообразие поставиха акцент върху опасенията за устойчивост.

Докладът диагностицира „пропаст между политическите амбиции за устойчивост на околната среда и видимите резултати“ и препоръчва редица мерки, за да направят усилията на ЕС по-ефективни.

За ОИСР един от основните лостове, които ЕС има в този контекст, е Общата селскостопанска политика (ОСП). В крайна сметка програмата за земеделски субсидии съставлява около 1/3 от бюджета на блока и е „стратегическа“ за дневния ред на Зелената сделка. За да изпълни тази роля, ОСП се нуждае от фундаментално „преориентиране“, за да я обвърже по-силно с „декларираните приоритети и да се справи с възпиращите фактори“.

На практика това означава, че по-голям дял от парите трябва да бъдат предназначени за „възнаграждение на обществени блага“ като опазване на околната среда и климата.

Понастоящем голяма част от средствата на ОСП отиват за т. нар. директни плащания, които са обвързани с определени основни условия, но обикновено се дават въз основа на земеделската площ на стопанството.

Въпреки че признава, че през последните десетилетия е постигнат „значителен напредък“ в превръщането на субсидиите от ОСП в по-целенасочена степен, докладът констатира, че „най-деформиращите и потенциално най-вредните за околната среда форми на подкрепа“, като директните плащания, все още представляват почти 1/4 от подкрепата за производителите и трябва да бъдат избледнели допълнително.

Визията на германското правителство за бъдещата ОСП предвижда преминаване от директни плащания към стимули за обществени услуги. Докладът на ОИСР обаче не призовава да се изостави ролята на ОСП като подкрепа на доходите на фермерите. Той обаче призовава тази подкрепа да се предоставя по по-целенасочен начин. Като първа стъпка това означава, че инструментите, насочени към подпомагане на доходите, и тези, насочени към устойчивост, трябва да бъдат ясно разделени.

Мерките за подпомагане на доходите, според експертите, тогава трябва да бъдат ограничени до тези, които действително се нуждаят от тях. За тази цел ЕС трябва да проучи как по-добре да насочва средствата към земеделските домакинства с ниски доходи. Освен това е необходима повече работа, за да се гарантира, че средствата са справедливо разпределени и в рамките на фермерските домакинства, включително между мъжете и жените в едно семейство.

От ОИСР искат още фокус върху насърчаването на иновациите в сектора на хранително-вкусовата промишленост. Те са решението, от което се нуждае ЕС, в отговор на растежа на селскостопанската производителност чрез интензификация на земеделието, който е довел  до вредни последици за климата и околната среда.

Докладът също така призовава да се използват част от средствата на ОСП, предназначени за устойчивост, за програми за повишаване на квалификацията и консултантски услуги за фермерите.