Според публикуван преди дни доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) нови прогнози подчертават потенциалните климатични рискове за използваемата рибна биомаса в почти всички региони на световния океан, включително в страните, които са най-големите производители на риба, както и в тези, които разчитат в голяма степен на водни храни.

Глобалните прогнози за използваемата рибна биомаса показват намаление с повече от 10%, особено при сценария с високи емисии, до средата на века за много региони на света, се казва в доклада "Рискове от изменението на климата за морските екосистеми и рибарството": Прогнози до 2100 г. от проекта за сравняване на модели за рибарство и морски екосистеми показват:

- До края на века при сценария с високи парникови емисии, който предвижда глобално затопляне от 3-4,0 °C, спадът при рибите е до 30 % или повече процента в 48 държави и територии.

- При сценария с ниски емисии, който предвижда глобално затопляне от 1,5-2 °C, промените се стабилизират между липса на промяна и намаление на рибата от 10 % или по-малко в 178 държави и територии до края на века.

Най-лошите прогнози са за държавите, които са най-големите производители на риба, към края на века при сценария с високи емисии, например 37,3 % е намалението на рибата за изключителните икономически зони на Перу и 30,9 % за изключителните икономически зони на Китай, но се стабилизират при сценария с ниски емисии.

Докладът е изготвен от Проекта за сравняване на модели на екосистеми (FishMIP) - международна мрежа от изследователи, които работят с ФАО, за да разберат дългосрочното въздействие на изменението на климата върху морските екосистеми и рибарството чрез набор от най-съвременни цифрови модели. Той беше публикуван по време на Тридесет и шестата сесия на Комитета по рибарство (COFI36), която се проведе между 8 и 12 юли 2024 г. в централата на ФАО в Рим.

Сравнението на загубите, прогнозирани при двата сценария до края на века, показва, че намаляването на парниковите емисии и ограничаване на затоплянето носи значителни ползи за почти всички страни и територии.

Това включва и малките островни развиващи се държави, където хората разчитат в голяма степен на рибарството за прехрана и доходи и където екологичните и социално-икономическите рискове, породени от изменението на климата, са най-големи. Например сред тихоокеанските островни държави 68-90 % от екстремните загуби в края на века, прогнозирани при високи температури, се предотвратяват чрез сценария за ниски температури за Федеративните щати Микронезия, Науру, Палау, Соломоновите острови и Тувалу.