Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 година, която представлява мотивите към законопроекта.
Актуализираната бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. включва средносрочните икономически перспективи и основни допускания, фискалните цели и приоритети на правителството.
Разчетите в АСБП за периода 2021-2023 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика и оценките за ефекта от разходните дискреционни мерки, в т.ч. и от временните мерки в условията на извънредни обстоятелства.
Приходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, са в диапазона от 38,3 % до 37,6 %, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 година. Разходите, изразени като процент от БВП, са в диапазона от 42,2 % до 39,6 % и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за бюджетното салдо.
В номинален размер разходите се увеличават, като от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 година. В основните показатели се наблюдава тенденция на номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, при условие че се изключат разходите през 2020 и 2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. надвишават 40 %-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ, то след елиминиране на ефекта от временните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението.
Дефицитът по КФП (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4% от БВП през 2020 г. (ревизирана оценка) до 1,8% от БВП през 2023 г. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2 % от БВП в разглеждания период.
Предвижда се консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление” (на начислена основа) към края на периода, като съответно отрицателното салдо по бюджета за 2020 г. постепенно да намалее в периода 2021-2023 г. През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2 % от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 5 % от БВП за 2021 г., 1,9 % за 2022 г. и 2,3 % от БВП за 2023 година. При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, дефицитът на сектор „Държавно управление" за следващата година се очаква да бъде в размер на 2,5 %. През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип боен самолет, като при елиминиране на тези еднократни разходи, дефицитът на начислена основа спада съответно до 1,8 % и 1,3 % от БВП за 2022 г. и 2023 година.
При условие че през 2021 г. ситуацията с пандемията от COVID-19 се влоши значително, което да доведе до необходимост от извънредно осигуряване на ресурси, свързани с лечението на заболелите български граждани, се предвижда да бъдат заделени за буфер средства в размер на 5 на сто от разходите и предоставените трансфери на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от субсидиите и капиталовите трансфери от централния бюджет. Това се прави с цел осигуряване на ресурс за форсмажорно извършване на разходи, свързани със закупуване на лекарствени продукти, апаратура, предпазни средства, дезинфектанти, изграждане на допълнителна леглова база, осигуряване на медицински екипи и други.
В областта на данъчната политика в средносрочен план се предвижда запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.
Приоритетите на Бюджет 2021 са политиката по доходите, образованието, политиката в областта на здравеопазването, социалната политика, пенсионната политика и политиката в областта на отбраната.
Политика по доходите. АСБП за периода 2021-2023 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази през 2022 и 2023 година.
През 2021 г. ще бъде постигнато планираното удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г., като за целта са разчетени 360,0 млн. лв. за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците и увеличение на възнагражденията с 57,8 млн. лв. за непедагогическия персонал. За 2021 г. са планирани целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30 % от 01.08.2020 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID- 19, в т.ч. за служители на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на правителството. Бюджет 2021 предвижда и увеличение с 10 % на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството. За 2021 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.
Образование. През 2021-2023 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители, като база за осигуряване на обхвата и качеството в предучилищното образование за постигане на по-високи образователни резултати, прилагане на интегрирани политики за превенция на отпадането от училище, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи и за успешно реализиране на пазара на труда.
Политиката в областта на здравеопазването е насочена към осигуряване на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите, чрез подобряване на достъпа, повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите спрямо потребностите на населението с основен фокус върху осигуряването на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаваща епидемична обстановка, причинена от разпространението на COVID-19 с оглед гарантиране предоставянето на пациентите на необходимата медицинска грижа, като същевременно се предпази здравето на работещите.
Приоритетите в социалната политика са насочени основно към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19, свързани със запазване на заетостта, повишаване на пригодността на работната сила и намаляване на безработицата, особено сред младежите, както и подобряване на адекватността и устойчивостта на системите за социална закрила и социално включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото.
Пенсионната политика за периода 2021-2023 г. продължава да се усъвършенства, за да отговори на предизвикателствата, пред които страната ни е изправена, като усилията са насочени към намиране на балансирани и трайни решения, с които да се гарантира, както адекватността и устойчивостта на пенсионната система с демографските и социално-икономическите характеристики на страната, така и с необходимостта от устойчиво нарастване на доходите от пенсии, съобразно темповете на икономически растеж.
В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства, както следва: 474,0 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94,0 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто; 318,0 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.
Политиката в областта на отбраната. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно: придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет. За 2021 г. разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05 % от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година.
Бюджетни взаимоотношения с общините. В Бюджет 2021 са предвидени еднократни трансфери за подпомагане на общини с население под 30 000 жители, които нямат достъп до общата изравнителна субсидия, съгласно механизма за нейното разпределение през 2021 г. Това са основно общини, при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти с повече от 5 на сто и на приходите от туристически данък с повече от 15 на сто по данни от отчета за касово изпълнение на бюджетите им към деветмесечието на 2020 г. спрямо отчета им за същия период от предходната година.
Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.
Заделеният за България ресурс по инициативата на Европейския съюз REACT-EU е разпределен в пет от действащите оперативните програми от програмен период 2014-2020 г., които позволяват финансиране на дейности, в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU). Друга мярка, която се предвижда да заработи, е Механизмът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility), който представлява ключова програма на Инструмента за възстановяване на ЕС. С него на държавите членки ще се предоставят безвъзмездна финансова подкрепа и заеми, за да се подпомогнат публичните инвестиции и реформи, предвидени в техните планове за възстановяване и устойчивост, както и за смекчаване на последиците за обществото, причинени от настоящата криза с COVID-19.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране през 2021 - 2023 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо БВП да нарасне от 25,6 % към края на 2021 г. до 28,2 % в края на 2023 година. Предвижда се темпът на нарастване на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление" да продължи, номинално и спрямо БВП, в диапазона от 27,5 % от БВП през 2021 г. до 29,4 % от БВП в края на 2023 година. Независимо от повишената стойност на относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП, същите остават далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост на Република България сред 28-те държави-членки на ЕС по отношение на ниска дългова тежест.
Към законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. се предлагат и промени на показателите по държавния бюджет за 2020 година. С проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2020 г. се предвижда, от една страна, намаление на неданъчните приходи по държавния бюджет в нетен размер на 895,0 млн. лв., и от друга, увеличение на разходите по държавния бюджет в размер на 840,7 млн. лв., с което бюджетното салдо по държавния бюджет за годината се предвижда да бъде отрицателно в размер на 5 187,2 млн. лв. (4,4 % от прогнозния БВП). Изготвените разчети за основните параметри по консолидираната фискална програма предвиждат бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5 249,5 млн. лв. или 4,4 на сто от прогнозния БВП.
Следва да бъде отчетено, че мерките, свързани с пандемията от COVID-19 за сметка на националния бюджет и на пренасочен ресурс от Оперативните програми на ЕС, в годишен план са в размер на около 2,4 % от прогнозния БВП. Тези разходи и загуба на приходи са пряко следствие на извънредните обстоятелства, при които се изпълнява бюджетът през настоящата година. Елиминирайки влиянието на мерките, свързани с пандемията от COVID-19, дефицитът по консолидираната фискална програма за 2020 г. възлиза на 2 % от прогнозния БВП.
