Намаляване размера на наказателната лихва. Това става ясно от становище на Асоциацията за индустриални капитал (АИКБ), във връзка с пакета данъчни промени, представен от финансовото министерство миналия месец.

АИКБ аргументира предложението си с факта, че за последната година основният лихвен процент, който се определя от Българската народна банка, скочи от 0 до 3,64%. Наказателната лихва се определя на ниво от ОЛП + 10 пункта, която АИКБ сравнява с "лихвения процент на някои фирми за бързи кредити". Затова организацията предлага тя да стане ОЛП + 5% и да не е толкова голям товар за физическите лица и бизнесите в затруднение. Подобно предложение имаше няколко пъти през годините, тъй като механизмът за лихвата за забава не е променян от 1994 г. насам. За промяна обаче досега така и няма парламентарно мнозинство.

Бизнесът не е съгласен с част от предложенията на финансовия министър Асен Василев. Според асоциацията идеята на Василев за бонуси срещу доказателства за укрити данъци, придобила популярност като "бонус-донос", е трудно приложима в български условия.

Бизнесът смята, че това ще се превърне в инструмент за нелоялна конкуренция. В същото време, според асоциацията, остава под въпрос административният капацитет на Националната агенция за приходите (НАП) за обработка и проверка на всички сигнали, които и в момента получава. Бизнесът има и съмнение доколко ефективна ще е мярката по отношение на разходите и ползите от нея. Според данните на Министерство на финансите, ежегодно в НАП постъпват над 5000 сигнала за укрити доходи, от които се назначават около 100 - 120 проверки. От тях се достига средна събираемост от около 700 хил. лв.

Бизнесът е и срещу използването на касова бележка за данъчни облекчения, защото според него положените усилия от страна на хората не е адекватно на възможното данъчно облекчение. Асоциацията изчислява, че за да се получи максималния размер на данъчното облекчение - по 100 лв. на месец, човек трябва да похарчи месечно 120 хил. лв. за покупки в брой или 4000 лв. всеки ден.