Приходната агенция ще следи откъде идва всеки лев в джоба на българите. Фирмите ще подават в НАП информация за всички необлагаеми доходи, които изплащат на работниците и служителите си. Това предвиждат промени в Закона за облагане доходите на физическите лица, които са пуснати за обществено обсъждане от Министерство на финансите.

Целта е в НАП да има точна информация за парите на гражданите, за да преценяват кой има нужда от социални помощи или добавки за енергийна бедност. В приходната агенция вече получават данни за изплатените социални помощи. Заедно с данните на фирмите, в НАП ще имат пълна картина за парите, които влизат в семействата, без значение дали за тях се плащат данъци или не.

Организаторите на хазарт ще подават в НАП данни за изплатените печалби, въпреки че те са освободени от данъци, предвиждат промените. Още с приемането на бюджета за 2023 г. от Министерство на финансите (МФ) поискаха да получават данни за печалбите от хазарт. Но тогава депутатите решиха, че така много ще затруднят фирмите и задължиха организаторите на хазарт да подават данни само за изплатени печалби в размер над 5000 лв. Сега от МФ отново искат в НАП да получават информация за всички награди от хазарт, независимо от размера им. Дори са направили предложение данни за изплатените печалби да подават и организаторите на онлайн хазарт, които са регистрирани извън пределите на страната.

С промени в Закона за енергетиката, предложени от правителството, българските домакинства ще излязат на свободния пазар на ток и сметките за електроенергия може да нараснат в пъти. Предвидено е само енергийно бедните домакинства да получават помощи заради скъпия ток. Затова от Министерство на финансите държат в НАП да има данни за всички доходи на домакинствата, дори да са освободени от данъци. Така може да се окаже, че човек, който спечели няколко хиляди лева от хазарт, вече няма да има право на добавки за енергийна бедност или на други социални помощи.

Предложенията предвиждат в НАП да получават данни и за редица други средства и добавки в натура, които получават гражданите, но трудно може да бъдат наречени доход и затова са необлагаеми. Предвижда се в НАП да получават информация за дневните командировъчни пари, пътните и квартирните пари, които фирмите дават на служителите. Още с приемането на бюджета за 2023 г. от МФ поискаха тази информация да постъпва в НАП, но депутатите не подкрепиха предложението, за да не увеличават административната тежест за бизнеса.

Сега предложенията в закона предвиждат фирмите да докладват и за дадената безплатна храна, стойността на дадените на работниците и служителите специално работно облекло и лични предпазни средства, стойността на униформеното и представителното облекло. Фирмите ще трябва да подават данни и за разходите за транспорт от дома до работното място, които са за сметка на работодателя, еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя, направените от работодателя социални разходи до 60 лв. на месец за всеки работник за вноски за доброволно пенсионни или здравно осигуряване или застраховка “Живот”, дори за направените от работодателя разходи за застраховки, които са задължителни по силата на нормативен акт.

В НАП ще получават и данни за изплатените суми от частните пенсионни фондове, за които не е ползвано данъчно облекчение. Тоест, ако една фирма реши, част от заплатите да бъдат превеждани в частен пенсионен фонд, а работниците да ги теглят от там, в НАП също ще получават информация за получаваните от хората пари. На база данните за всички получени пари в семейството ще отсяват тези, които имат право на добавки за енергийна бедност.