В следващите две години растежът на българската икономика ще изгуби почти една пета от темпото и ръстът на реалния вътрешен продукт ще намалее от 3.6% на 2.9%. Забавянето (спрямо предходната година) ще се усети още догодина, защото понижаването е от 3.6% за 2019 г. на 3% за 2020 г.

Такава е есенната прогноза на Европейската комисия за страната, публикувана днес заедно с очакванията за всичките 28 държави в Европейския съюз. В нея спрямо пролетната прогноза от месец май се подобряват очакванията за тази година (от 3.3% на 6%) и се влошават тези за догодина (от 3.4% на 3%).

При средно темпо на растеж от 1.8% в периода 2011-2015 г. показателите като че ли изглеждат добре. Но в същото време е видимо предупреждението, че забавянето, започнало преди 4 години, продължава и ще достигне най-ниското си ниво (2.9%) през 2021 г.

Данните идват в момент, когато правителството представи проект за бюджета през 2020 г., в който според анализатори, цитирани от "Капитал", не се виждат предвидени политики и средства за влошаване на икономическата ситуация.

В обобщен вид заключението е следното: "Икономическият растеж на България ще се забави и ще остане близо до потенциала. Въпреки слабото външно търсене и повишената несигурност в чужбина растежът ще се движи от динамиката на вътрешното търсене. Износът и вносът ще растат с умерено темпо и според очакваното външно търсене. Инфлацията ще намалява с отшумяването на временни фактори и цените на петрола се понижават допълнително." Публичният дълг ще намалява, правителството ще поддържа излишък, смятат още в комисията.

Прогнозата на ЕК в същото време е за увеличаващи се общи инвестиции, макар и темпото да остава видимо под това от миналата година. Ако растежът на всички инвестиции през 2018 г. на годишна база да е бил 5.4%, за 2019 г., очакваното им увеличаване е с 1.8%. Но догодина комисията прогнозира увеличаването им с 3%, а през 2021 г. - с 3.3%.

За сравнение, в Унгария тази година в Брюксел очакват да има увеличаване на инвестициите със 17% спрямо предходната година, когато ръстът бе със 17.1%, а година по-рано - с 18.7%. След това обаче унгарците ги очаква по-скоро инвестиционен шок, защото прогнозата за растежа на инвестициите в тяхната икономика през 2020 и 2021 година намалява рязко на 2.1% и 2.6% съответно. Румънците би трябвало през настоящата година да изпитат ефекта от засилен растеж на инвестициите - прогноза от 8% при отчетени -3.3% миналата година.

Безработицата ще продължи да намалява, но също така и да наближава границата, отвъд която бизнесът просто няма откъде да намери служители и динамиката на трудовия пазар е много ниска. Днешната есенна прогноза на комисията е за безработица от 4.4% през 2019 г., 4.1% през 2020 г. и 4% през 2021 г., след като през 2016 г. по официални данни тя е била 7.6%, а миналата година - 5.2%. И отново от Брюксел предупреждават, че догодина ще ще има нулев ръст на заетостта, след като за настоящата година прогнозата е за ръст от 0.6%.

"Частното потребление има голям принос за цялостния ръст, основно поради бързия растеж на заплащането и намаляването на безработицата", смятат в ЕК. Авторите подчертават важността на вътрешното потребление и с прогнозата за малък отрицателен ръст на износа на България за 2019 г. и обяснение, че сериозен риск може да е евентуално рязко и продължително влошаване на външното търсене на български продукти и услуги от чужбина с вторичен отрицателен ефект под формата на увеличена безработица и свиване на търсенето в страната.