Щастливи ли сме българите и какво ни кара да се чувстваме по този начин? През 2018 г. по инициатива на сп. „Мениджър“ в България бе реализирано национално представително проучване, чиято изследователска цел бе да конструира по стандартизирана и пробирана в цял свят методика Индекс на щастието, съобщава БГНЕС.

За основа на въпросника е използвана последната версия на The Happiness Alliance от 2018 г., който се състои от 12 секции и демография: Скала за субективно благосъстояние (известна като Стълба на Кантрил), удовлетвореност от живота, психично здраве, физическо здраве, баланс на времето, достъп до култура, изкуство, учене през целия живот, местна общност/включеност и жизненост, социална подкрепа, качество на околната среда, управление, стандарт на живот, работа.

Данните през 2018 и 2019 г. показват, че индикаторите за психично и физическо здраве, както и удовлетвореност от живота през 2019 г. са се повишили, тоест хората са по-доволни през 2019 г., отколкото през 2018 г. Хората, смятащи, че са удовлетворени от живота през 2019 г. са 62,3%, а през 2018 г. а 61,5%. В работата си, достъпа до култура и стандарта на живота, доволните през 2019 г. отново са повече от тези през 2018 г. Единствено индексът на качеството на околната среда се е понижил през 2019 г. спрямо 2018 г., като в последната година е 49,6%, а през 2018 г. е бил 51,1%.

„За света 2019 не беше добра година. Има значим спад по всичките показатели на индекса като цяло. България от тази гледна точка се движи леко в обратна посока“, каза пред бТВ социологът Живко Георгиев. Най-значимото подобрение е в критерия „Удовлетвореност от работа“. По думите на Георгиев това се дължи на факта, че има известна стабилизация на пазара на труда и известен ръст на доходите.

„Най-важните индикатори са средата, което включва социална и околна среда, интегрираност на общностите, достъп до образование и култура, удовлетвореност на работното място“, коментира Елица Николова, главен редактор на сп. „Мениджър“.

„За мен е много важно да дадем оценка на всички тези фактори, защото разговорът за благополучието винаги се свързва с икономическото развитие. Точно когато разгледаме подробно тези фактори и им дадем ясна оценка, можем много по-целенасочено и ефективно да действаме в тези области. Отправяме послание не само към институциите, но и към бизнеса“, каза още Николова.