Риболовният сектор излиза на протест, ако законопроектът за изграждане на вятърни електроцентрали в Черно море не бъде оттеглен от вносителите му. Това обяви на пресконференция във Варна председателят на рибарското сдружение „Черноморски изгрев“ Емил Милев, заедно с депутата от „Възраждане“ Коста Стоянов. Той посочи, че в Черно море не трябва да има перки и ако властта не вземе под внимание исканията на рибарите, те са готови на протест. Според Милев, очаквания са протестите да бъдат подкрепени от целия туристически бранш, както и от други заинтересовани страни. Решението за действията на рибарите ще бъде взето утре, след като се проведе кръглата маса по темата в София.
Стана ясно още, че на среща с фирмата-потенциален инвеститор за изграждане на вятърни паркове в морето, е било посочено, че са планирани 3 полета с 260-метрови перки на обща територия 98 квадратни километра.
Тези паркове е трябвало да бъдат разположени по Северното Черноморие, но в последствие е станало ясно, че са планирани паркове и по Южното Черноморие.
Емил Милев подчера, че по този начин фирмите ще отнемат цели 20% от българското море и подчерта, че трябва да се вземе под внимание, че около парковете има и сервитутни зони.
Като пример Милев даде нос Галата край Варна, където има сонда с една тръба до брега.
"Тя ограничава риболова върху 43 хиляди декара площ", заяви председателят на сдружение "Черноморски изгрев" и се обърна към българите да си направят сметката, какви зони ще обсебят вятърните паркове, като се има предвид колко километра кабели ще бъдат прокарани до брега, за да доставят придобитата енергия.
Темата коментира и народният представител от "Възраждане" Коста Стоянов.
"Пряко засегнат и на практика закрит със Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства ще бъде сектор Рибарство, в който са заети около 6 до 8 000 души. 2 000 са официално регистрираните кораби за стопански риболов, 60 са рибопреработвателни предприятия и 24 са мидените ферми в България. Непреките са десетки, дори стотици хиляди, в т.ч. семействата на рибарите, рибарските общности, заведения, търговски обекти и консуматори. В България има около, които разчитат на частично или изцяло на суровината от морето и ще бъдат пряко засегнати от разполагането на ветрогенератори в морето.
Сектор Рибарство и аквакултури изнася около 1 500 тона месо от рапани за Азия, 1 500 тона черни миди предимно за Румъния, бяла мида за различни страни от ЕС, 500 тона барбун за Гърция, над 1500 тона цаца за ЕС, калкан за Турция и други морски видове. Големи количества се консумират по курортите ни в магазинната ни мрежа, в ресторанти и заведения по Българското Черноморско крайбрежие. Функционират рибни борси, направени са инвестиции в предприятия със субсидии и заеми, в които има много скъпо оборудване, гарантиращо качество и безопасност на продукта. Изградени са и продължават да се изграждат или разширяват рибарски пристанища, предимно с държавни средства.
Рибарството е дългогодишен и традиционен поминък в черноморските зони, където всички са заети в риболова и семейният туризъм, в т.ч. къщи за гости, хотелчета, заведения и ресторанти, в които има голяма консумация на риба, миди и рапани. Това е история, поминък, бит и култура, която ще бъде заличена за сметка на нечии лични интереси.
Най-близката набелязана акватория до бреговата ивица е в района между Дуранкулак и Шабла, на не повече от 2-3 километра отстояние от брега. Другата акватория е точно пред нос Калиакра. Разположени по този начин, при височина на ветрогенераторите 150 метра, те ще се виждат по цялото крайбрежие, чак до нос Емине", заяви Стоянов.
Варненският депутат посочи, че до момента няма данни някой да е правил анализ на влиянието на вибрациите и шума на вятърните турбини, и начина, по който те ще въздействат върху морските екосистеми, рибните запаси, биологичното разнообразие и въобще върху рибния сектор като цяло.
Стоянов допълни, че никой от вносителите не е искал становището на Институтите по рибарство и по океанология, нито на кметовете на черноморските общини. По думите му позициите на министерствата по законопроекта пък са отрицателни.
В рамките на пресконференцията бе цитиран и публикувания през 2023 година Специален доклад 22/2023 „Енергия в ЕС, произвеждана от възобновяеми източници в морето – амбициозни планове за растеж, но устойчивостта продължава да бъде предизвикателство“ на Европейската сметна палата. Според изнесените данни стана ясно, че растежът от енергията от възобновяеми източници в морето е ключово за екологичния преход на ЕС, но може да навреди на морската среда.
"Посочва се, че Европейската комисия не е оценила потенциалното отражение върху околната среда, в т.ч. изместването на някои биологични видове и промените в структурата на популациите, наличието на храна или миграционните модели, наред с други последици. В доклада одиторите изразяват опасения, че растежа на енергията от възобновяеми източници в морето в Европа може да навреди на морската среда и на екосистемите както под, така и над морското равнище.
Посочва се, че производството на енергия от възобновяеми източници в морето рядко е съвместимо с други дейности. По-специално конфликтите със сектор рибарство остават неразрешени! По-надолу в доклада се посочват конкретни примери за вече оказано отрицателно влияние върху китоподобни, чиято популация се изместила още по време на изграждане на инсталациите. В заключителната част на доклада може да прочетем, че „потенциалните отрицателни последици от развитието на енергията от възобновяеми източници в морето върху сектора рибарство трябва да бъдат по-добре установени и взети предвид“.
Също така, че „Комисията не е оценила потенциалните въздействия върху околната среда“ и че „екологичния отпечатък върху морските организми може да бъде значителен и не е взет в предвид в достатъчна степен“", обърнаха внимание участниците в брифинга.
