Минималната работна заплата трябва да се качи още от юни тази година до 850 лв., а от началото на 2024 г. да стане 1000 лв. За това настояха от двата най-големи синдиката - КТ "Подкрепа" и КНСБ, по време на съвместна пресконференция на техните президенти - Димитър Манолов и Пламен Димитров.

Освен това синдикатите искат въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, което според тях ще стимулира потреблението и ще намали неравенството.

В сряда (1 февруари) Народното събрание реши минималната работна заплата да е в размер на 50 процента от средната, като разпоредбата ще започне да се прилага от 1 януари 2024 г. Синдикатите се обявиха против това, че съотношението е фиксирано и не дава възможност за тристранни преговори и по-висок размер на минималната заплата. Работодателите също не подкрепиха предложението, като в четвъртък (2 февруари) дори обявиха, че ще сезират Европейската комисия.

По думите на Манолов и Димитров можел да бъде направен опит цената на кризата да бъде прехвърлена върху работещите хора.

"Намираме се в средата на нищото, нямаме реален партньор, с когото да водим стратегически преговори", коментира Манолов, вероятно имайки предвид редовно правителство, като допълни, че "предизвикателствата не са никак малко, сред тях са доходите, макар и в последния работен ден на парламента да имаше решение, което никой не харесва".

Пламен Димитров каза, че има напрежение в няколко бранша, като например в "Български пощи", където се събират подписи за стачни действия. Подобна е ситуацията и във ВиК сектора и градския транспорт в София.

Двата синдиката настояват за ръст на доходите, който да компенсира инфлацията за годината, но не по-нисък от 15% в частния и държавния сектор. За агенциите, работещи на терен, двете конфедерации искат увеличение на заплатите с 20 процента.