Държавният фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, или т. нар. „Сребърен фонд“, няма да носи реална доходност и в следващите две години. Това става ясно от едно от вчерашните решения на Министерски съвет (МС), според което прилаганият до момента консервативен подход за управлението на средствата ще се запази в периода 2025-2027 г.

Предвижда се „запазване на прилагания досега консервативен подход за управление на активите, при спазване на принципите за надеждност, ликвидност и прозрачност. По този начин се гарантира минимизиране на негативните ефекти и проявите на волатилност на международните капиталови пазари“, става ясно от прессъобщение от МС, пише Economic.bg.

Според ведомството това „съответства на текущата пазарна среда“ и намалява риска от свиване на средствата във Фонда.

Най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Сребърния фонд е тяхното депозиране в отделна сметка в Българската народна банка (БНБ) или други инструменти по сметки в нея, както е и досега“, посочват от служебния кабинет.

Последните данни на Министерство на финансите (МФ) показват, че към края на ноември миналата година натрупаните средства във фонда са 4.2 млрд. лв., съхранявани в БНБ.

За сравнение – в края на 2023 г. натрупаните средства са били 3.9 млрд. лв.. Това означава, че в рамките на почти година са постъпили само 3 млн. лв. Ако се направи сравнение с предпандемичната 2019 г., сумите изглеждат още по-нищожни – тогава Фондът е съхранявал 3.1 млрд. лв., или с други думи – за близо 5 години държавата е успяла да задели общо 1 млрд. лв. за Фонда.

Сребърният фонд, който се предполага, че трябва да гарантира цялата ни пенсионна система, бе създаден през 2006 г., а специален закон за него влезе в сила едва през 2008 г. Според законодателните текстове приходоизточниците на Фонда включват постъпленията от приватизация, както и 25% от отчетения за съответната година излишък на държавния бюджет.

Както изданието писа обаче в последните години по държавния бюджет се оформят значителни „дупки“, като от 2019 г. насам всеки декември държавата приключва сметката си на минус. Предварителните данни за декември 2024 г. показват– както бе и планирано – очакван дефицит в размер на около 6.1 млрд. лв.