Представители на работодателите, синдикатите и правителството ще обсъдят в Комисията по доходите и жизненото равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество размера на официалната линия на бедност за страната от 1-и януари 2024-а година. Според проект на постановление на Министерския съвет се предвижда тя да стане 526 лева вместо досегашните 504 лева. От 1-и юни тази година, с последните поправки в Закона за социалното подпомагане, социалните помощи вече са обвързани с линията на бедност. От нея зависят и редица други социални плащания.

Официалната линия на бедността за догодина ще се повиши с 22 лева или 4,4 на сто спрямо сегашната. Линията се актуализира всяка година по специална методика, като се определя по изследването на Евростат "Статистика на доходите и условията на живот", т. нар. SILK.

Основните критики на синдикатите са свързани не само с конкретния размер, но и с въпросната методика за определянето й. Икономическият съветник на Конфедерация на труда "Подкрепа" Ваня Григорова твърди, че предвиденият ръст е крайно недостатъчен.

"4,4% увеличение на линията на бедност, докато годишната инфлация за 2022 г. е около 15% за всичко, а при храните стигна до 25% - категорично недостатъчно е това."

През последните години беше направен компромис при определянето на прага на бедността. През 2021-а година беше направено изменение на методиката, с което се отмени съществуваща дотогава корекция за индексирането й с цените на т. нар. малка по състав кошница за декември на предходната година. Тоест не се прилага инструмент за коригиране с инфлацията, при това с отчитане на потреблението на нискодоходните домакинства.

"Няма как да се противопоставим на така изчисления размер на линията на бедност, тъй като отговаря на европейска методология, но ще настояваме да се измени методологията – да има коефициент, който отразява натрупаната инфлация", отбелязва Ваня Григорова пред БНР.

С увеличаването на линията на бедност ще нараснат и социалните помощи по Закона за социалното подпомагане, тъй като от първи юни тази година помощите са обвързани с линията, а не с т. нар. гарантиран минимален доход, както беше досега, и който от години беше замразен едва на 75 лева. Ще се разшири и кръгът на лицата, които ще получават тези помощи. От линията на бедността зависи и финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания, финансовите помощи и средства (за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при роднини или близки и в приемни семейства) по Закона за закрила на детето.

В зависимост от степента на увреждане на съответния човек се дават помощи в размер от 7 до 57 процента от линията на бедност, което прави между 36,82 лева до 299,82 лева. Най-ниската сума е за степен на увреждане от 50 до 70,99% степен на увреждане, а най-високата – за хора с над 90 процента степен на увреждане с чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност, за военна, за гражданска инвалидност или наследствена пенсия.

"Дори с това минимално увеличение се увеличава броят на хората, които ще получат целеви помощи за отопление. От 301-302 000 лица броят се увеличава на 327 000, с 25 000 повече. Ако обаче тя е адекватна, ако отразява инфлацията, би трябвало броят на лицата и семействата, които получават целева помощ за отопление, да бъде още по-висок."

Експертните разчети сочат, че при 526 лева линия на бедност за догодина подпомаганите за отопление лица и семейства се увеличават с 8,5 процента спрямо сегашните. Линията на бедност заема важно място в областта на политиката, насочена към намаляване на бедността сред различните социални слоеве на населението, в това число и на т. нар. работещи бедни. По последните данни на националната статистика 22,9 на сто от населението или всеки пети, което прави малко над 1,5 милиона души, живее с по-малко средства от линията на бедността.

"При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Хората на непълно работно време са три пъти по-уязвими", предупреждава синдикалистът.

Интересна е експертната сметка при 780 лева минимална заплата - каква е "чистата" сума, която получават назначените на такава заплата и как се отнася тя към линията на бедността: 

"Нетната сума за получаване при МРЗ от 780 лева, без никакви други добавки, е 605 лева, което е 100 лева над линията на бедност понастоящем, за 2023 г."

С важната уговорка, че заплатата не е помощ, а доход за положен труд, тези сметки са още един аргумент, който синдикалистите изтъкват, когато настояват за по-сериозен ръст на минималната работна залата за страната. 

За хората с увреждания и техните близки и роднини всеки лев увеличение на линията на бедността е добра новина, изтъква Веска Събева – заместник-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия. 

"На всички им се вижда, че тази разлика от 22 лева едва ли ще оправи положението. Все пак парите трябва да се изкарват от някого. За да има повече пари в държавата и повече социални плащания, трябва повече работа. Надяваме се обаче да започнем работа по индивидуализацията на това, което всеки ще получи. Плащането на всеки поравно и накрая всекиму по нищо създава това напрежение във всички, че не са получили достатъчно. Трябва да имаме възможността да получаваме подкрепа, адекватна на състоянието и в същото време да знаем откъде, как ще дойде."

Линията на бедност се актуализира ежегодно. Хората с увреждания още помнят продължителната битка за откъсване от гарантирания минимален доход от 75 лева. Линията на бедност често се повишава, ще нарастват и доходите на хората, подчертава Събева.