Проектобюджетът на правителството не предлага реални структурни реформи нито по отношение на приходите, нито на разходите. В средносрочен план се залага единствено на поддържане на 3% дефицит с очакване икономическото развитие да навакса нивото, необходимо за поддържане на текущи разходи в подобен размер.

Това ограничава възможността на страната за ефективно фискално управление и реализиране на конкретни политики. Това се посочва в становището на Фискалния съвет по проекта на редовното правителство на държавния бюджет за 2023 г. и проекта на средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.

Предвижданията за реален растеж на икономиката през 2023 г. на Министерството на финансите са едни от най-високите. Докато през април Фискалният съвет намираше прогнозата за постижима, макар и оптимистична, към настоящия момент изгледите за икономическото развитие до края на годината се влошават.

Експертите от съвета са на мнение, че промяната в структурния бюджетен баланс за 2023 г. е твърде голяма, а фискалната позиция ще бъде силно проциклична и ще забави значително спада на инфлацията, въпреки действащите фактори за намалението й. Съветът препоръчва също така придържане към изискванията на правилото при прогнозите за 2024 г. и 2025 г. , съобразно бюджетните препоръки на ЕК от 08.03.2023 г. Високият темп на инфлация в България изпреварва средния за Европейският съюз.

Овладяването на инфлацията следва да бъде сред основните цели на фискалната политика за предстоящите години, тъй като това е и един от критериите за конвергенция, който трябва да бъде изпълнен за присъединяването на страната към Еврозоната. 

Фискалният съвет препоръчва да се преразгледа необходимостта от периодичното удължаване на мярката по прилагането на намалена ставка на ДДС за ресторантьорски, кетъринг, туристически услуги и спортни съоръжения, в посока към окончателното й отпадане.