Фондът за гарантиране на влоговете още е полупразен след фалита на КТБ

09.05.2023 | 11:45
по статията работи: econ.bg
Размерът на наличните средства към края на февруари 2023 г. е 1.486 млрд. лв., отчита председателят на УС на фонда Матей Матев в последния бюлетин на Асоциацията на банките в България
Фондът за гарантиране на влоговете още е полупразен след фалита на КТБ
Снимка: БГНЕС

Осем години след фалита на КТБ Фондът за гарантиране на влоговете още не може да възстанови финансовия си ресурс, който изцяло отиде за удоволетворяване на вложителите в банката. Наред с това фондът има да изплаща дълг за близо един милиард лева.

Размерът на наличните средства към края на февруари 2023 г. е 1.486 млрд. лв., отчита председателят на УС на фонда Матей Матев в последния бюлетин на Асоциацията на банките в България.

При затварянето на КТБ през 2014 г. във Фонда за гарантиране на банковите влогове (ФГБВ) имаше 2.1 млрд. лв., събрани от регулярни годишни вноски от всички търговски банки у нас, които на практика са пари, взети от клиентите на банките. Почти цялата сума тогава бе използвана за възстановяване на спестяванията в КТБ до защитения размер от 196 000 лв. Наличният ресурс във фонда обаче бе недостатъчен да покрие необходимите 3.7 млрд. лв. за разплащане с над 112 000 фирми и граждани. Затова фондът изтегли през 2015 г. заем от държавата в размер на 1.7 млрд. лв., а след това и от други две финансови институции, за да рефинансира този заем.

"Продължава безпроблемно да се обслужват задълженията към Международната банка за възстановяване и развитие и Европейската банка за възстановяване и развитие", отчита шефът на фонда Матей Матев. Към края на 2022 г. задълженията към двете банки са - 557.68 млн. лв. към МБВР и 439.78 млн. лв. към ЕБВР. През юни има плащане, при което непогасената главница по двата заема ще стане 420 млн. евро.

Уточнява се, че "благодарение на по-дългия матуритет на двата заема, както и по-ниската цена на ресурса", ФГВБ е намалил тежестта за търговските банки като е определял по-нисък размер на дължимите от тях годишни премийни вноски. По време на ковид-пандемията вноските на банките за 2020 г. и 2021 г. са били по-ниски от тази за 2019 г.

За осем години синдиците на КТБ са успели да възстановят само 948.373 млн. лв. на ФГБВ, който се явява най-големият кредитор на фалиралата банка, става ясно от отчета. Досега синдиците са организирали пет частични плащания към кредитори и "незащитени" вложители, като последният транш бе през лятото на 2022 г., Тогава сумата, разпределена за ФГБВ, бе символична - около 3800 лв.

Вероятно това ще е и последната сума, която фондът ще получи от КТБ, защото петгодишната програма за осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността на банката, одобрена от управителния съвет на фонда, изтече в края на 2022 г. В проведените пет частични плащания синдиците възстановиха около 1.3 млрд. лв. на кредиторите с обезпечени вземания и на обикновените вложители - граждани и фирми, със спестявания над защитения лимит. Това е около 1/4 от общата кражба от фалиралата банка, която по груби сметки от списъка с кредиторите, се оценява на над 5 млрд. лв. 

Над 80% от парите във фонда се съхраняват като депозит в Българската народна банка, което означава, че са на отрицателна лихва. Останалите 20% са инвестирани единствено в държавни ценни книжа. От февруари 2023 г. среднопретеглената доходност до падеж на инструментите в портфейла вече е по-висока от среднопретегления лихвен процент по привлечените средства, похвалиха се от ФГБВ.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
Когато разбрали, че бързият влак от София до Бургас пътува 8 часа, китайците били истински впечатлени от размерите на България...
На този ден 17.12   546 г. – Крал Тотила завладява Рим. 1538 г. – Папа Павел III отлъчва от църквата английския крал Хенри VIII. 1777 г. – Франция първа признава...