Почти 10 месеца - толкова време е необходимо на МВнР да издаде визи за работа в българските курорти на чужденци от страни извън ЕС. 

За това се оплака хотелиер от Слънчев бряг, който още в началото на тази година е подал необходимите документи за получаване на разрешителни за наемане на чужденци. "Разрешителните за работа излязоха, но сега получихме съобщение от външно министерство, че чужденците може да си получат визите на 24 ноември тази година. За съжаление, тогава нашият летен сезон ще е приключил. Конкретно, в случая става въпрос за служители от Непал", разказа пред бТВ Александър Александров, генерален мениджър на хотел в Слънчев бряг.

Вносът на работна ръка в морските ни курорти става все по-наложителен, защото няма кой да работи в тях. Интересът на българските граждани е по-скоро мижав, въпреки, че работодателите от бранша твърдят, че са увеличили с 10-15% заплатите. 

Българите обаче търсят целогодишна заетост. Сезонно, само за лятото, се хващат на работа предимно хора в пенсионна възраст. Всеки, който в годините е натрупал стаж в туризма или има подходящо образование, търси препитание в чуждите курорти на Европа, където заплащането е много по-добро.  У нас обаче масово работодателите в туризма предпочитат да държат заплатите ниски, защото и продуктът им се е позиционирал в ниския ценови сегмент.

"Много е трудно при този къс сезон да се направи печеливш бизнес модел, който да е атрактивен и за сезонните работници, и в същото време ние да може да предоставяме добър продукт на атрактивна цена. Ще се справим, както сме се справяли винаги - на мускули и с компромиси. За съжаление обаче компромисите са за сметка на продукта", потвърждава пред бТВ Теодор Пастармаджиев от Съюза на собствениците в Слънчев бряг.

Около 27 000 души се търсят в момента само по Южното Черноморие, стана ясно наскоро от проучване на Института за пазарна икономика.

Дори и наполовина тази бройка не може да бъде попълнена от вносна работна ръка, смята специалистът по човешки ресурси Георги Първанов, член на УС на Българската конфедерация по заетостта. Той посочва, че държавните институции нямат капацитет да обработят и издадат необходимите визи и разрешителни за работа на чужденци от страни извън ЕС. Според него посолствата ни в чужбина още по-малко са подготвени за обема на търсене на вносен персонал. В някои държави като Филипините, където има много добре обучени специалисти в туризма, България няма посолства, посочи Първанов.

Кадри за туризма у нас през последните години се осигуряват от страни като Узбекистан, Киргизстан, Турция и по-далечни дестинации като Бангладеш и Непал. Заради езиковата бариера това са основно нискоквалифицирани работници, които не са пряко ангажирани с обслужване на туристите. "За една голяма част от персонала, който ние обучаваме, всъщност констатираме накрая, че сме вложили усилия напразно. От тях малък процент възприемат това, което на нас ни е необходимо като краен резултат и докато се научат - сезонът е свършил", разказа главен готвач в голям ресторант в "Слънчев бряг".

Хотелиерите обаче признават, че на фона на демографския срив и физическата липса на работна ръка, лоша услуга на българския туризъм е изиграло и презастрояването на Черноморието. Всяка година се откриват нови и нови хотели и ресторанти, а с това се изостря  и гладът за кадри.