Не строим паркинги, не защото нямаме желание. Проблемът е в липсата на подходящи терени и приключва с липса на интерес на гражданите да паркират далеч от дома. Това заяви в интервю за БГНЕС временно изпълняващият длъжността изпълнителен директор на Центъра за градска мобилност Румяна Милова.
Милова съобщи, че до края на 2020 година в столицата ще бъдат изградени три нови паркинга – 2 буферни и 1 наземен. Те ще се намират в кв. „Надежда 1”, на бул. „Сливница“ и в района на Централна гара.
„Преди няколко дни обявихме обществена поръчка за изграждане на наземен паркинг в „Надежда 1”. Той е близо до метрото, но не е удобен за буферен паркинг. Идеята е да се построи паркинг, който да се използва от домуващите, а половината от него да използваме за наказателен паркинг. Предвидили сме възможност да се увеличава едната или другата част от паркинга в зависимост от нуждите. Той ще бъде охраняем“, посочи Милова и уточни, че 65 ще са местата, на които гражданите ще могат да паркират, а ЦГМ ще използва 86 места за принудително репатрирани автомобили.
Според нея наличието на такъв паркинг в трите района ще доведе до дисциплиниране на водачите и по-лесно ще се упражнява контрол на паркирането в район „Надежда“, „Връбница“, и „Люлин“.
Милова подчерта, че паркирането върху терена от 4 дка., който се е разкрил, след като са били премахнати незаконни гаражни клетки, ще бъде платено.
Милова посочи и важността за такъв паркинг в района на булевард „Сливница”: „Там са 262 паркоместа. От там влизат доста коли в София - това ще даде възможност да спрем колите и да намалим потока от автомобили, които идват в центъра”, каза още тя и добави, че по време на срещите си с новите районни кметове те са заявили, че интересът им е буферните паркинги да бъдат наземни.
Милова уточни, че паркингът на бул. „Сливница” е изграден заедно с построяването на метрото, но не е довършен и не се използва.
„ЦГМ ще предложи услугата „Паркирай и пътувай“. Гражданите ще си оставят безплатно автомобилите там и ще продължават с метрото“, разкри идеята на дружеството тя и поясни, че подземният паркинг на Централна гара ще разполага с 87 места.
Милова коментира още, че свободните места за паркиране в центъра значително са намалели, и ако допреди няколко години запълването на местата е било 80%, сега те вече се запълват на 90-95%, особено в определени часови диапазони. В централните райони на града трябва да се намерят подходящи терени за изграждането на многоетажни паркинги, които обаче трябва да са близо до домовете на гражданите. Благодарение на тях ще могат да се освободят тротоарите от паркираните коли.
Попитана кога ще се премахнат паркоместата от тротоарите, Милова каза, че на този етап това няма как да се случи.
„При последните разширения на зоните за платено паркиране през 2017-2018 г. първоначалните схеми за организация на движението и паркирането не предвиждаха паркиране на тротоарите. Такава беше концепцията на общината - да се свалят автомобилите от тротоарите. Това беше първоначалната идея на въвеждането на зоните. В закона има една вратичка, която позволява на управляващите да вземат решение да обособят паркоместа и на тротоари при определени изисквания – 1,5 метра отстояние от сградите както е на ул. „Черковна“, заяви тя и уточни, че до промяната в схемите се е стигнало след натиск от граждани, които са изразили недоволство от факта, че няма къде да паркират.
Тя подчерта, че на този етап не е възможно да се премахнат местата за паркиране, разчертани в малките квартални улици, което от своя страна ще осигури по-лесното придвижване по тях. Милова подчерта, че идеята на зоната в такива улици е автомобилите да паркират за кратък период от време.
Но обяви, че вече е регламентирано винетен стикер за паркиране в зона да се дава на собственик с до 3 автомобила, а не както досега – без ограничение. Също така цената за всеки следващ автомобил е двойна и тройно по-висока. Обсъжда се и вариантът хора, които имат паркомясто в жилището си, да нямат право на паркиране в зоната пред дома им.
От думите на временно изпълняващия длъжността изпълнителен директор на ЦГМ Румяна Милова стана ясно, че приходите на дружеството от паркиране са с 22% повече спрямо миналата година, както и, че се предвижда разширяване на зелената зона в два района. Нови паркоместа се очаква да бъдат разкрити в район „Слатина” – в карето, заключено между улиците „Шипченски проход“, „Цариградско шосе“ и „Акад. Людмил Стоянов“ и в район „Триадица“ – в участъка между бул. „България“ и улиците „Петко Каравелов“, „Балша“ и „Бяла черква“.
Милова каза, че на този етап не може да посочи колко нови места ще бъдат разкрити. „Досега разширяването на зоните е било по предложение на кметовете, след като са направили обществени обсъждания с гражданите“, припомни още тя.
Попитана докъде са стигнали нещата с новата тикет система в обществения градски транспорт, Милова увери, че правят всичко възможно тя да заработи в края на следващата година.
„В момента текат тестове на съоръженията – валидатори и камери, които са монтирани в част от превозните средства. Пускането на системата ще доведе до засилване на контрола в градския транспорт и ще се намали гратисът. Това ще се случи с помощта на валидираните превозни документи и камерите, които ще следим в реално време. По този начин ще може да анализираме пътникопотока и да насочваме контролиращи екипи. Това, което е важно за гражданите е, че с новата система те ще плащат по-справедливо за използването на тази услуга“, коментира Милова и каза, че според нея таксуването трябва да бъде на изминато разстояние, а не за време, изкарано в градския транспорт.
Стана ясно още, че и догодина дружеството ще продължи програмата си да ремонтира тротоари, попадащи в зоните за платено почасово паркиране.
„През тази година сме ремонтирали около 12 000 кв. м. тротоари в седем столични района. Част от улиците са „Братя Миладинови“, „Странджа“, „Княз Борис I“, „Шандьор Петьофи“, „Лайош Кошут“, „Черковна“, където пилотно направихме тротоара споделен с автомобили. Частта за пешеходци е с унипаваж, а автомобилите са паркирани върху асфалтова настилка“, посочи Милова и каза, че през 2019 г. за тази дейност са заделили 1 980 000 лв.
