Увеличение в пъти на професионалистите от държави извън вропейския съюз, които да работят в България и да допринасят за растежа на икономиката й и съкращение на процедурите за наемането им, които сега траят с месеци, се очакват с промени в законодателството, влезли в сила преди дни. Става дума за документа "синя карта", издаван на под 1000 души годишно при в пъти по-големи потребности на бизнеса.

Работодателски организации отбелязват, че загубата на време в изчакване институциите да издадат "синята карта" води до реални загуби за компаниите - на поръчки, на клиенти, на квалифицирани кадри, които намират реализация в държави с по-малко бюрокрация. Получаващите синя карта са по-малко от 1000 на година, а нуждите на бизнеса по експертни оценки са за поне 10 пъти повече.

На 19 януари парламентът гласува промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, предложени от "Демократична България", с които бе облекчен режимът за разрешение за работа на висококвалифицирани чужденци от страни извън Европейския съюз в България с т. нар.синя карта. Последно за нея се заговори след началото на войната в Украйна, когато се очакваше наплив от украинци на трудовия пазар в България. Техният статут обаче бе уреден чрез временна закрила, с която могат да работят в страната без специално разрешение за достъп до пазара на труда. Вносителите на законовите промени очакват засилен интерес от държави, съседни на военния конфликт - Молдова, Беларус, както и от предизвикалата го Русия.

Важно е да се отбележи, че "синята карта" е един от вариантите чужденец от трета страна да започне работа в България, като другият най-разпространен, но за хора с по-ниска квалификация, е разрешение за сезонен работник от 90 дни до 9 месеца.

Синята карта на ЕС е разрешение за пребиваване на квалифицирани чуждестранни граждани извън ЕС за работа в страна от съюза, но само в сектора, в който са специализирани. Тя позволява на притежателя му да влезе и да остане в определена държава от ЕС с цел работа. С нея се цели да бъдат опростени процедурите и да се подобри правният статут на тези, които вече са в ЕС.

Разрешението дава право на притежателя му да влиза, излиза, влиза повторно и остава в страната, която го е издала. Членовете на семейството му могат да го придружат. Притежателят на синя карта на ЕС и членовете на неговото семейство имат право на свободно движение в рамките на съюза.

Притежателят на синя карта на ЕС се ползва с равни права с гражданите на държавата-членка, в която се е установил.

Дания е единствената държава членка, която се е отказала от директивата на ЕС и не издава "синя карта". Други държави, които не издават документа, са държавите-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ): Норвегия, Лихтенщайн, Исландия, Швейцария. Те участват в единния пазар на ЕС чрез споразумението за Европейското икономическо пространство, докато Швейцария действа чрез обвързващо двустранно споразумение с държавите-членки на ЕС по отношение на свободния пазар и споделянето на услуги. Въпреки че синята карта на ЕС се признава от 25 държави-членки на ЕС с едни и същи основни критерии, приложими за всички, има допълнителни условия, която всяка държава може да постави.

Kак се получава в България

Разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз" се издава от МВР, съгласно чл. 33к от Закона за чужденците в Република България.

"Висококвалифицирана заетост" по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наемане на работа на човек, който притежава необходимата за съответната работа компетентност, която се доказва с документ за висше образование, получен след поне тригодишно обучение във висше училище.

Всяка година министърът на труда и социалната политика издава списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани кадри на българския пазар на труда - специалисти по информационни технологии, инженери, химици и т.н.

Когато наемането става за професия от този списък, кандидатът трябва да покаже документ, доказващ знания, умения и професионален опит, сравними с придобито висше образование, а длъжността в трудовия договор да съответства на професията в списъка.

Ако става дума за длъжности извън този списък, кандидатът трябва да представи документ за поне петгодишен опит на пост, сравним с придобито висше образование, в сектора, посочен в трудовия договор.

Не се изисква чужденецът с разрешено право на продължително пребиваване в страната при първоначално кандидатстване за "Синя карта" да е извън територията на България, но ако е в чужбина, не се нуждае от виза.

След последните промени в закона "Синя карта" вече се издава за срок между поне 24 месеца и 5 години (при 12 месеца - 4 години досега). В случаите, когато срокът на трудовия договор с българския работодател е по-кратък от 24 месеца, разрешението за работа вече ще се издава за срока на договора, удължен с три месеца, но за максимум 24 месеца. Минималният срок на трудовия договор вече е 6 месеца.

Бе запазен текстът, според който брутната работна заплата, посочена в трудовия договор, трябва да бъде най-малко 1.5 пъти по-висока от средната работна заплата в България, която към третото тримесечие на 2022 г. по данни на НСИ е 1787 лева.

През първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на "Синя карта на ЕС" може да упражнява дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена тя, само на територията на България. До момента този срок беше две години.

Поправките позволяват на хората с международна закрила също да кандидатстват за документа. Те ще се осигуряват в Здравната каса като българските служители.

Заявлението с приложените документи за издаването на картата се подават в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на МВР от работодателя или упълномощен от него представител, или лично от чужденеца, когато има разрешение за продължително пребиваване, като заявлението се подписва и от работодателя.

Задължителните документи, които трябва да се подадат за предоставяне на синя карта, са 12, като част от тях трябва да бъдат издадени от работодателя. Между тях освен заявлението са срочен трудов договор, сключен под условие, че синята карта ще бъде издадена, свидетелство за съдимост, данни за настаняването на чужденеца, медицинска застраховка.