На тази дата се навършват точно 25 години от падането на най-големия символ на Студената война - Берлинската стена. Сред множеството празненства по случая, 8000 цветни балона ще бъдат поставени под звуците на 9-тата симфония на Бетховен на мястото на стената, разделяща Източен и Западен Берлин в продължение на цели 28 години. Как обаче се промени Германия след най-значимото събитие в модерната си история?

Германия в центъра на Европа

От 1989 г. досега Германия възвърна водещата си роля в Европа, както в политически и икономически, така и в географски план. Обединението на страната и източното разширяване на Европейския съюз направиха страната отново сърцето на Стария континент.

“Победихме германците два пъти, а сега те се завърнаха”. Това се твърди, че е заявила тогавашният британски министър-председател Маргарет Татчър след падането на стената, припомнят в свой анализ от CNBC.

Думите на “Желязната лейди” изразяват преди всичко страха от нова германска доминация. И 25 години по-късно спокойно можем да кажем, че това е факт. Въпреки тежката финансова криза и проблемите в страната, Германия безспорно е икономическият лидер както на еврозоната, така и на целия Европейски съюз. Скорошен анализ на PwC твърди, че БВП на еврозоната би бил с около 2,7% по-малък спрямо предкризисните нива, ако Германия не бе отчитала растеж от 2008 г. насам.

Разликите между Изтока и Запада остават

С обединението на страната Западна Германия пое по трудния път да изравни стандарта на живот между бившата ГДР и ФРГ, както и да инкорпорира контролираната икономика на Източна Германия в модерната пазарна икономика на Запада. Това се оказа дълъг и много труден процес, който продължава и до днес.

“Източна и Западна Германия бяха като двойка, която се втърна към жентиба при много малко разбиране за това какъв ще бъде съвместният живот”, коментира Джон Фефър от Института за политически изследвания.

За последните 25 години БВП на глава от населението в Източна Германия нарасна повече от 2 пъти, но все още остава около една трета по-нисък от този в западните провинции. Смесени са и постигнатите резултати по отношение на безработицата, която през миналата година възлизаше на 870 000 души в източната част на страната. Така на средно ниво 10,3% показателят е най-нисък от обединението насам. Въпреки това обаче безработицата остава доста по-висока от тази в западната част на Германия, където нивото ѝ за 2013 г. е 6%.

Опитите да се съживи икономиката на източната част на страната като цяло се оказаха изключително скъпи и не винаги ефективни. Плащанията за социални помощи и фондове за подпомагане на икономическото развитие и инфраструтурата продължават и до днес, като се очаква те да функционират до 2019 г.  Засега правителството на Германия упорито отказва да каже колко пари са били похарчени до момента, но според различни оценки сумата възлиза на над 1 трилион евро. В същото време на бива да се забравя, че провинциите от бившата Източна Германия получават милиарди долари и от европейските фондове.

Миграцията

От бумът след падането на Берлинската стена, когато 600 000 души от ГДР напуснаха страната, миграцията от Изтока към Запада постепенно се понижи, сочат данните от института за демографски проучвания Max Planck. Тази тенденция е още по-силна през последните няколко години. Някои източни градове, в това число Дрезден и Йена, дори регистрираха положителна нетна миграция.

Ето как изглеждат 8000 светещи балона, маркиращи някогашния път на Берлинската стена: