Студентите имат възможност да теглят банкови кредити, за да следват висше образование. Условията за това са регламентирани в обнародвания през 2010 г. Закон за кредитиране на студенти и докторанти. До момента Министерството на образованието, младежта и науката беше сключило договори с Банка ДСК ЕАД и Райфайзенбанк (България) ЕАД. Към тях от днес се присъедини и Алианц банк България АД.
Държавата е гарант за отпусканите банкови кредити. "За 2012 година от бюджета е осигурена банкова гаранция в размер на 80,5 милиона лева", съобщи образователният министър Сергей Игнатов по време на официалното подписване на договора с "Алианц банк". Парите ще се използват в случай, че някой от отпуснатите кредити не се покрива редовно към съответната банка, поясни още министърът.
Подписване на договор за студентско кредитиране. Снимка: Econ.bg
Кредитът, който даден студент е взел, трябва да бъде погасен в рамките на 10 години, като лихвата през целия период е постоянна - 7%. Максималната сума, която се отпуска, зависи от семестриалната такса на ВУЗ-а. Парите се отпускат единствено за покриване на таксите за следване - те не включват плащания за квартира, общежитие или режийни разходи.
"В рамките на следването кредитополучателят заплаща само лихвата по кредита, а след дипломирането започва и същинското погасяване на задължението към банката", поясни Сергей Игнатов.
През миналата година 4825 души са получили кредити на обща стойност над 20 милиона лева, съобщи още Игнатов. Той не пожела да даде прогноза за това дали тази година повече студенти ще потърсят услугите на финансовите институции. Все пак министърът сподели личното си мнение, че занапред все повече студенти ще търсят кредити, за да учат.
В закона за студентското кредитиране се казва, че право да кандидатстват за кредит имат български граждани, както и граждани на Европейския съюз, на друга държава от Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария. Към момента на подаването на искането за сключване на договор за кредит, кандидатите трябва да не са навършили 35 години. Друго условие е да се обучават в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър", "магистър", или "доктор" в държавно и частно висше училище или научна организация. Задължително изискване е и да нямат придобита същата образователно-квалификационна или образователна и научна степен, както и да не са прекъсвали обучението си, освен в случаите, предвидени в закона.
Сумите, които се изплащат за погасяване на кредита, са около 50-60 лева на месец. "Смятаме, че за един период от 3-4 години, колкото е обучението, тези суми едва ли ще натоварят студентите", коментира Светослав Гаврийски, изпълнителен директор на "Алианц банк България" АД.
Наблюденията на Игнатов са, че кредити преди всичко са взимали студентите от частните университети. Най-много от тази възможност са се възползвали изучаващите медицински специалности. Едва 100 души са получили през 2010 г. отказ за кредит, при това заради непълноти в документите, с които са кандидатствали, стана ясно още днес.
"Банковата система има достатъчно финансов ресурс. Затова апелирам и други банки да се включат в процеса на студентското кредитиране", заяви Гаврийски.
"Както и в останалите сектори на икономиката, желаещите да получат кредити са намалели. Непрекъснато се говори, че банките не дават кредити. Фактите обаче са други - желаещи за кредити в момента няма", подчерта Гаврийски.
По отношение на кризата и кредитите той допълни: "Всеки вече започва да преценява възможностите си. Финансовата криза свали хората на земята и те започнаха да мислят трезво. Имаше едни огромни очаквания в обществото, че непрекъснато ще вървим нагоре и ще процъфтяваме. Всички - и японци, и гермаци, ще дойдат да строят и живеят тук в България... След кризата очакванията на хората са реалистични. По същия начин всеки млад човек и семейството му могат да си преценят дали могат да погасяват кредита за обучение".