56,7% от домакинствата в България притежават достъп до интернет в домовете си през тази година. Това е с 3 процентни пункта повече спрямо предходната година, отчитат от Националния статистически институт (НСИ). От данните става ясно, че почти всички домакинства, имащи достъп до интернет, са с осигурена бърза и надеждна връзка.

Показателна е тенденцията за навлизането на новите технологии - за петгодишен период относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 23,6 процентни пункта, а използването на широколентова връзка бележи ръст от 30,5 процентни пункта.

Най-много домакинства -  над 63%, с достъп до интернет има в Югозападния район, към който принадлежи и столицата. След него се нареждат Северният централен и Южният централен район. От тенденцията за страната значително изостават домакинствата от Северозападния район, където 43,8% от тях имат достъп до интернет.

През 2014 г. 53.7% от населението на възраст 16 - 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично, отчитат от НСИ. Запазва се тенденцията на увеличаване на времето, което се изкарва в мрежата. Същевременно се наблюдава спад в относителния дял на лицата на възраст 16 - 74 навършени години, които никога не са използвали интернет - от 51,2% през 2010 г. до 37,1% през 2014 година.

Най-активни потребители в мрежата са младежите на възраст между 16 и 24 години, като през 2014 г. 83,1% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. От населението в най-високата наблюдавана възрастова група (65 - 74 навършени години) едва 9% използват глобалната мрежа.

Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените - съответно 54,7 и 52,6%.

Значителни са и различията за редовно използващите интернет по образование. Докато 86,3% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 23,4% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя.

През 2014 г. всеки втори от регулярните интернет потребители използват мобилно устройство за достъп до интернет извън дома и работното място, чрез мобилните телефонни мрежи или публичен WiFi достъп.

От данните на НСИ става ясно, че през 2014 г. регулярните интернет потребители използват най-често мрежата с цел комуникация. 95,7% от тях посочват, че използват интернет за изпращане/получаване на е-поща, разговори или видео-разговори (чрез приложения за комуникация като Viber, Skype и др.) или за участие в социални мрежи (Фейсбук, Туитър и др.). За достъп до информация (четене на онлайн вестници, новини или намиране на информация за стоки и услуги) от удобствата на глобалната мрежа се възползват 87,8% от лицата. Следва делът на използващите интернет за забавление (слушане на радио, играене на игри, изтегляне на снимки, филми или музика и др.) – 63,9%, и за творчество (качване на собствено съдържание като текст, музика, видео в сайтове за споделяне или създаване на уебстраници, блогове и др.) – 36,6%. Едва 3,5% от лицата, регулярно ползващи интернет, се възползват от е-здравеопазването (записване на час при практикуващ лекар, болница и др.). За други онлайн услуги, свързани с резервации при пътувания, продажба на стоки или услуги, интернет банкиране, мрежата използват 29,5% от лицата. 

През 2014 г. за първи път беше изследвано използването на т.нар. облачни услуги (Cloud Services) за лични цели. Това са услуги, които предоставят възможност за съхраняване на файлове на сървър, достъпен чрез интернет. Много от тях се използват за споделяне на файлове с други лица. Извършването на действия в облака означава, че лицата, вместо да използват собствени ресурси, могат чрез интернет да използват ресурсите на доставчика на облачните услуги.

Резултатите от изследването показват, че в България през 2014 г. 21,3% от ползващите често интернет потребители на възраст 16 - 74 години използват складово пространство в интернет за съхранение или споделяне на документи, снимки, музика, видео, други файлове или услуги за споделяне на файлове. Водещи отново са мъжете.

Най-често лицата използват интернет за съхранение или споделяне на снимки, текст, електронни таблици или електронни презентации и музика. Видео (вкл. филми, телевизионни програми) в облака съхранява всеки втори, ползващ тези услуги; електронни книги или списания.

Най-често срещаният проблем, посочен от 59,5% от потребителите на облачни услуги, е ниската скорост при достъп или ползване. Една трета от потребителите са имали технически проблем със сървъра (напр. недостъпност на услугата), а 29,3% - с несъвместимостта между различни устройства или файлови формати. Разкриването на данни от трети страни поради проблеми със сигурността или пробив в системата е било посочено като проблем от най-малък брой потребители на облачни услуги – 7,8%.

От регулярните потребители в интернет, които не използват облачните услуги, 74,2% не знаят за тяхното съществуване. Останалите, които знаят за съществуването им, но не ги използват, посочват различни причини за това. Най-често те предпочитат да съхраняват файлове на лични устройства, електронна поща или не съхраняват файлове (54,4%), а 53,6% използват друг начин за споделяне на файлове или не споделят файлове онлайн с други лица.

През 2014 г. 21% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната администрация и местното самоуправление. Най-значителен е делът на потребителите, които са получавали информация от интернет страница или уебсайт на публичната администрация, следван от дела на изтеглилите формуляри от официална интернет страница и изпратилите попълнени формуляри през последните дванадесет месеца.

Жените са по-активни от мъжете при използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация.

Данните от изследването показват, че постепенно се увеличава делът на хората, които пазаруват за лични нужди онлайн – 16,6% от лицата на възраст 16 - 74 навършени години са направили онлайн покупки през последните дванадесет месеца, което е с 4,5 процентни пункта повече спрямо предходната година. 

През 2014 г. мъжете са били по-активни в онлайн пазаруването от жените.

Най-често онлайн се купуват дрехи и спортни стоки, като 72,5% от пазарувалите по интернет са закупили такива артикули. На следващо място е закупуването на стоки за дома (31,3%) и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации.

Най-често лицата използват офлайн метод за плащане на поръчаните през интернет стоки или услуги - през 2014 година 60,2% от тях са заплатили без използването на интернет (в брой, чрез обикновен банков превод, пощенски запис и др.). През интернет чрез кредитна или дебитна карта са платили около една трета от пазарувалите онлайн. Следва делът на платилите през интернет чрез предплатена сметка или сайт за разплащане (ePay, PayPal и др.) и чрез интернет банкиране.