600 хиляди души у нас са със заплати между 300 и 500 лева. Това показва обявеният днес анализ на КНСБ за пазара на труда.

Нетният размер на минималната работна заплата с малки изключения остава трайно около и под официалната линия на бедност. Това всъщност е предпоставка за поддържането на постоянния контингет на работещите бедни, коментира президентът на синдиката Пламен Димитров, цитиран от БТА.

На кръгла маса на тема "Заплащането на труда в България - предизвикателства и перспективи", организирана от КНСБ в днешния Световен ден за достоен труд, Димитров обясни, че друга причина за наличието на толкова бедни хора у нас, са т.нар. ниско платени работници.  

Те са определени от евопейската статистическа служба "Евростат" като наети на пълно работно време, но брутната им заплата е под 67% от медиалната.

У нас този контингент няма тенденцията да намалява. 27% от заетите на пазара (или 600 хил. дши) са ниско платени работници. Пламен Димитров подчерта, че поради кризата броят им продължава да се увеличава

Според синдикатите страната ни изостава сериозно дори от северната ни съседка Румъния. Там средната работна заплата е с близо една четвърт по-висока в сравнение с България.

У нас с най-ниски възнаграждения са работещите в шивашката, текстилната и обувната промишленост. В селското стопанство и хотелиерството работниците също са ниско платени, отчитат синдикатите.

"Анонсът на финансовия министър Симеон Дянков за въвеждането на регионално минимално възнаграждение е не само неприемлив, а и неразбираем", каза още Пламен Димитров, цитиран от bTV.

"Няма как да спазваме международни конвенции и норми, по които държавата е страна, ако тенденциозно и преднамерено прокламираме различия в заплащането на труда, базирани само на това къде живеем, а не на това колко и какъв труд влагаме в това, което произвеждаме", добави лидерът на КНСБ.

Според него не съществува подобен механизъм, както законно установен, така и колективно договорен, за регионални минимални заплати в Европейския съюз.