64.7% от българите, работещи в Испания, не работят по специалността си, а едва при 27.4% работата в Испания е в съответствие с придобитата специалност. Това сочат резултатите от проведеното през
септември и октомври т.г. от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) социологическо изследване за нагласите на българските граждани, работещи в Испания, да се завърнат да работят в
България и нагласите на работодателите в България да ги наемат.
Данните за българските работници в Испания показват, че има несъответствия между равнището на необходимата квалификация за изпълнението на работата в Испания и тази в България - за над половината от
респондентите (51.9%) дейността им в Испания изисква много по-ниска или по-ниска квалификация отколкото тази в България. 52.4% от работещите в Испания българи са със средно и средно специално
образование, а 38% имат висше образование.
Възрастовата структура на работещите в Испания българи е изключително млада. Основната част от работещите са на възраст 25 – 39 години – обхващат близо 53.5% от всички включени в изследването, делът
на емигрантите на 40 – 49 години е 23.8%, относителните дялове на емигрантите във възрастовите групи до 24 г. и над 55 г. са приблизително равни и са около 5.5-5.6%.
Значителна част от българите не харесват прекъсването на социалните контакти с България - 42.3% от отговорилите на този въпрос, по-ниско квалифицираната работа, която следва да извършват - 18.8%,
отношението като към чужденец - 20.2%, културни и социални различия и загуба на българска идентичност - 11.3%, както и жилищните условия – 7.5%.
В отговор на въпроса “За каква заплата бихте се върнали да работите в България?” най-голяма част от анкетираните посочват заплата от 1500 лева, а 28% от нашите сънародници отговарят, че ще се
завърнат обратно в България при заплащане от 500 до 1200 лева.
В изследването са обхванати общо 181 работодатели. Най-висок е броят и относителният дял на средните работодатели – 38.6%; малките са 31.7%. Най-голям е делът на работодателите от преработващата
промишленост – 35.4%, следван от търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството – 10.5% и строителството – 9.4%. Отговорите, дадени от анкетираните работодатели показват, че за
65.2% от значение при наемането на работната сила е качеството на извършваните дейности, точност при изпълнение на срочната работа, добросъвестност, дисциплинираност, лоялност и желанието за
повишаване на квалификацията.
На въпроса “Каква работна заплата бихте определили за посочените от вас професии за български граждани, които са били на работа в чужбина, владеят поне един чужд език и имат опит в сферата, в която
бихте ги наели?” за предлаганата средна работна заплата по равнище/вид на работните места се получават следните стойности: базово - 620.00 лв., средно - 803.70 лв. и специализирано - 1064.10
лв.
Представените от изследването параметри показват, че осъществимите договори от трудовата борса в Испания ще обхващат предимно хората със средна и специализирана образователна подготовка и съответните
равнища на работни места. Държавата, като организатор на трудови борси в чужбина, е важна посредническа институция на всеки трудов пазар, защото инициира създаването на програми и мерки за повишаване
качеството на работните места. Резултатите от изследването сочат, че според работодателите е по-изгодно привличането на част от българите, работещи в чужбина пред назначаването на чужденци.