76% заетост сред хората на възраст 20-64 г. у нас до 2020 г.- това е една от националните цели, които България залага спрямо предварителния вариант на Националната програма за реформи. Това заяви Маринела Петрова, директор на дирекция "Икономическа и социална политика" в Министерството на финансите, предаде БГНЕС.

Първо публично обсъждане на Националната програма за реформи в България (2011-2015 г.) в изпълнение на стратегията "Европа 2020" се проведе днес в Министерския съвет. Участие в дискусията взеха министърът по управление на европейските средства Томислав Дончев, представители на синдикатите и работодателите, независими икономисти, експерти и други.

Целта е да имаме по-качествен документ, обратна връзка и чувство за споделеност. Тази програма не трябва да бъде ангажимент само на държавните институции, но и на гражданите и бизнеса, заяви във встъпителното си слово министър Томислав Дончев. Той допълни:

Програмата е българската версия на стратегията "Европа 2020", тя е част от пътя, който трябва да извървим, за да посрещнем успешно и следващото десетилетие, каза той. Трябва да имаме ясни, предвидими цели и да използваме ефективно държавните ресурси при тяхното осъществяване.

Необходимо е да достигнем инвестиции в Научно-изследователска и развойна дейност в размер на 1.5% от БВП и 16% дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% към 2020 г., отбеляза Маринела Петрова. България трябва да изпълни и други заложени показатели -  на 11% трябва да се свие процентът на напусналите преждевременно образователната система, а делът на 30-34 г. със завършено висше образование да стане 36% до 2020 г., съобщи тя. Не по-малко важен е и друг показател - броят на живеещите в бедност у нас да се намали с 260 хил. души. България има своите специфични приоритети през този период.

България намалява прогнозите си за икономическия растеж за следващите две години заради международните сътресения. Това стана ясно още при обсъждането на Националната програма за реформи до 2015-та. Прогнозираният растеж все пак е над 4%, информира БНР.

Държавата ни трябва да има стабилен финансов сектор, подкрепящ икономиката по време на криза, заяви заместник-финансовият министър Боряна Пенчева. Приоритетна за нас е инфраструктурата, която е дефинирана като ново "тясно място" и фактор на растежа, каза тя. Наши цели са и конкурентоспособната младеж, по-добрата бизнес среда и по-голямото доверие в държавните институции, които трябва да осигурят благоприятни условия за бизнес, отбеляза Боряна Пенчева.

Бизнесът сигнализира, че намаляват работните места в България.

Красимир Попов (зам.-министър на труда и социалната политика -бел.ред.) : Наистина има проблем с намаляването на работните места в страната ни. Ние го съзнаваме този проблем, такова е и нашето мнение. Ние винаги сме казвали "Не ние създаваме работните места, ние можем да подкрепим хора, които са изпаднали в състояние на безработица, предоставяйки им възможности за квалификация, обучения или временна заетост. Но работни места ще има, когато бизнес с добавена стойност, високи възнаграждения ще има, когато има сериозни инвестиции в страната ни. Така че двата процеса - пазарът на труда и развитието на икономиката - са взаимносвързани.

Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" поиска програмата за реформи да обърне внимание на цялостната пенсионна система. Работодателите в лицето на Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал пък попитаха кога ще се разреши пари от "Сребърния" фонд да се инвестират в българския бизнес.

Програмата за реформи не се размина и с критиките. Според Георги Ангелов от "Отворено общество" тя се оказва съвършено неамбициозна и през 2020 г. ние отново ще ме на опашката по бедност в Евросъюза заедно с Румъния.

От своя страна заместник-министър Пенчева обясни, че се подготвят законодателни промени да се инвестират парите от т.нар. Сребърен фонд. В момента средствата там не се инвестират, а ако се инвестират, могат да носят доходност. Промените все още са в много ранен етап, информира Dariknews.bg.

След изработване на крайния вариант и одобрението му от правителството, Министерството на финансите следва да изпрати Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) на Европейската комисия до 30 април 2011 година.