Делът на плащанията в брой в търговията на дребно намалява от години, защото все повече хора плащат с карта. Според проучване на Европейската централна банка (ЕЦБ) Германия е сред страните в Европа, в които плащанията в брой обаче преобладават – делът им е около 60 процента от всички плащания, пише АРД (ARD).
В скандинавските страни и Нидерландия доминират плащанията по електронен път. Въпреки това в обращение остават огромни количества банкноти: в края на миналата година са отпечатани банкноти на стойност 1570 млрд. евро. Кому са нужни толкова много пари при наличието на разплащателни сметки и кредитни карти, пита германската обществена медия.
Проучване на Бундесбанк, цитирано от АРД, показва, че само около една десета от парите в брой в Германия се използват за реални разплащания. Останалата част потъва в трезори – от тях 30% в самата Германия, 20% - в други европейски държави, а 40% - в останалия свят.
В годините след финансовата криза от 2008/2009 г. нямаше почти никакви лихви по спестяванията. А на търговските банки, които държаха пари в Бундесбанк, от 2014 г. насам дори им се налагаше да плащат наказателни лихви за суми над определена граница.
Според проучване на ЕЦБ резултатът от това е бил, че банките са напълнили трезорите си с пари в брой. По-евтино им е излизало да пренасят пари в брой със собствен персонал и да застраховат тези пари, отколкото да ги влагат в централната банка. Частните лица също загубиха интерес към срочните депозити и трупаха пари в брой у дома. "С края на фазата на отрицателните лихвени проценти нарастването на банкнотите в обращение на практика спря", казва за АРД Сабине Маудерер от Управителния съвет на Бундесбанк. Въпреки това достигнатото равнище на парите в брой остава високо.
"Повишеното търсене на банкноти е типично явление по време на криза, когато хората разчитат на изпитаното и се доверяват на парите в брой като на сигурни пари", пише Бундесбанк в свое проучване. По време на локдауните в началото на пандемията от Ковид-19 бяха натрупани големи количества пари в брой.
В страни с високо ниво на корупция, лоша администрация и скъпи или ненадеждни банкови системи парите в брой така или иначе си остават предпочитаното средство за разплащане. А ако и националната валута е слаба, доларът и еврото стават козове.
По време на дълговата криза в Гърция през 2015 г. парите станаха дефицитни, а банкоматите изплащаха само ограничени суми. В резултат от това туристите от Северна Европа носеха със себе си цели пачки с евро. Тогава Бундесбанк регистрира драстично нарастване на търсенето на банкноти от петдесет евро и пусна в обращение 22 милиона купюри допълнително, припомня германската обществена медия АРД.
Официалните проучвания премълчават един очевиден пазар за пари в брой - криминалната икономика. Дилърите на наркотици и изнудвачите не работят с разплащателни сметки, а събират големи суми в брой. Те трябва да бъдат изпирани. Затова в Европа става все по-трудно да се внасят пари по сметки. При суми над 10 000 евро се задават неудобни въпроси. В момента в ЕС подготвят закони, които по принцип ограничават операциите в брой до 10 000 евро. А суми над 10 000 евро трябва да се декларират при преминаване на границата.
За да ограничи прането на пари, ЕЦБ от пет години не емитира банкноти от 500 евро. В резултат от това търсенето на банкноти от 100 евро и 200 евро се увеличи. Анализ на Бундесбанк показва, че тези големи банкноти се изплащат от банките много по-често, отколкото се внасят в тях. Поради това те изчезват от паричните трезори, се казва още в публикацията на АРД.
Относително големи количества пари в брой се транспортират до държави, където няма стриктен контрол. Турция и някои балкански държави, например, се считат за желани и леснодостъпни дестинации в този смисъл. На летището в Мюнхен в началото на февруари бе заловен пътник, пътуващ за Истанбул, опитал се да пренесе 1,4 млн. евро в куфара си, припомня АРД.
