Изправена пред неотложния проблем от около 8 хиляди изоставени деца, България се опитва отчаяно да модернизира своята мрежа от овехтели сиропиталища на фона на педофилия и жестокост, пише AFP.
Социалният министър Емилия Масларова обяснява, че много от децата в тези домове могат да бъдат дадени за осиновяване, но родителите им отказват да подпишат отказ от родителските права и така децата не могат да бъдат осиновявани.
Проблемите с тези домове излязоха наяве по-рано този месец, когато девойка от дом в западния град Трън беше убита, а друго момче и момиче бяха ранени от педофил, който по-късно се самоуби, коментира още агенцията.
Междувременно в северозападна България три млади момичета от дома в Берковица заявиха пред Нова телевизия, че трима мъже са им платили да се "събличат и да играят на чичо доктор". Директорът на заведението призна, че „педофили са проявявали интерес към децата”.
В Пловдив няколко деца се отровиха с отрова срещу плъхове, поставена в техните спални, която са помислили за бонбони. А в София малко момиче пострада, след като падна от прозорец, докато се е опитвала да напусне дома с импровизирано въже от чаршафи.
След тези инциденти прокуратурата назначи проверка за състоянието на социалните домове.
Тези инциденти са следствие от лошото ръководство, защото е много трудно да се намери квалифициран персонал, готов да работи за 170 евро месечна заплата, заявяват от управата на един от домовете.
„20% от децата в домовете идват от семейства със сериозни проблеми, 14% са съдени за престъпления, а осем на сто са жертва на сексуално насилие”, обяснява Зоя Соколова, управител на дома „Асен Златарев” в София. „Хората очакват от нас чудеса… Без подкрепата на властите това е абсурдно очакване”, добавя още тя.
Заради лошото състояние Държавната агенция за закрила на детето препоръча затварянето на дома в Трън и на дома за умственоувредени деца в Могилино. Тези сиропиталища обаче продължават да работят.
„Тези домове създават аутсайдери“, заявава Славка Кукува от българския Хелзинкски комитет за човешки права. „Проблемът със социалните домове идва от липсата на компетентност на всички нива”, добавя още тя.
Опитите за реформи са започнали от 2001 г. със затварянето на най-бедните домове и насърчаването на семействата, предимно от ромски произход, да вземат децата си обратно. През 2003 г. в България започна реформа на системата за осиновяване с цел нейното хармонизиране с международните норми и пресичане на корупцията и трафика на деца. Резултатът обаче беше намаляване на броя на осиновените деца – само 708 деца са намерили ново семейство през 2007 година. Преди промените годишно 1600 деца са били осиновявани.