Излизането на Великобритания от Европейския съюз (Brexit) е най-предстоящата заплаха пред общността. Референдумът „за“ или „против“ британското членство в ЕС ще се проведе на 23 юни.
Премиерът Дейвид Камерън обеща този референдум преди три години, основно за да умилостиви евроскептичната фракция в своята Консервативна партия, но това се случи в особено лош момент.
Без съмнение Камерън е пресметнал, че референдумът ще създаде голямо мнозинство за оставане, което е изглеждало сигурен залог за времето си. Но вотът реално ще бъде проведен по време, когато много англичани са недоволни от големия приток на имигранти в Обединеното кралство и хвърлят вината за това върху политиката за свобода на движението за гражданите на ЕС.
Вълната от над милион мигранти, която нахлу в ЕС през миналата година, подхрани британската паника дори повече, въпреки че Великобритания все още контролира границите си и никой от тях не може да влезе в Обединеното кралство, докато Лондон не се съгласи. И Камерън, който води кампания за оставането, понесе пагубен удар поради факта, че фирма на баща му, в която той държи дялове, беше спомената в „Документите от Панама“, съобщава в. „Хюриет“.
Резултатът е, че прогнозите сега показват, че привържениците на „Напускане“ и „Оставане“ са почти поравно.
Друго предизвикателство пред ЕС е еврото, общата валута, споделяна от 19 от страните в общността, включително всички големи, с изключение на Обединеното кралство. То беше лоша идея от самото начало, защото обща валута без общо правителство зад нея не може да работи ефективно по големи въпроси като дълг и инфлация. Тя задължително ще се окаже в затруднение, след като икономиките на страните-членки се различават и гръцката криза от миналата година е само първата от много.
Мигрантите са много по-конкретен проблем за повечето от останалите страни от ЕС. Голямото мнозинство от тях влизат в Европа през Гърция и Италия, но почти всички от тях искат да пътуват към по-богатите страни от ЕС – които, с изключение на Германия и Швеция, не искат да имат нищо общо с тях.
Това бързо води до разрушаване на Шенгенското споразумение, според което всички членове на ЕС, с изключение на Обединеното кралство и Ирландия, премахват своя граничен контрол с други страни от Шенгенското пространство. Нови гранични огради сега никнат навсякъде, тъй като членове на ЕС се опитват да държат мигрантите навън.
Несъгласието с политиката на ЕС е широко разпространено и някои източноевропейски страни отказват да приемат въобще мигранти, а силата на крайните националистически партии нараства почти навсякъде. В страни, като Полша, те дори дойдоха на власт.
Така че налице са три отделни проблема, никой от които вероятно няма да е фатален за ЕС сам по себе си. ЕС е оцелявал с отделни национални валути в продължение на четири десетилетия, преди да приеме еврото; може да го направи отново. Шенгенското споразумение беше добра идея, но не е задължително за гладкото функциониране на съюза. А британското излизане може би няма да бъде нищо повече от зрелищен акт на самоосакатяване.
Факт е, че всичките тези кризи удрят едновременно и това застрашава самото съществуване на ЕС. Единственото незабавно и силно последствие от Brexit би било отделянето на Шотландия от Обединеното кралство (така че тя да може да остане в ЕС), и никой вече няма да се отнася със съчувствие към трудностите на Англия след Brexit. Но излизането на страната с втората най-голяма икономика в ЕС би предизвикало политическо земетресение.
Различните групи от населението на ЕС кипят от недоволство поради мигрантите, за еврото, за всички компромиси и бюрокрацията, които трябва да бъдат толерирани, за да се поддържа състоящата се от 28 държави "общност" функционираща. Мини-Доналд Тръмпове изпълзяват навсякъде, предлагайки радикални решения, които обикновено включват пряко или косвено задължение за напускане на съюза.
Това може да е снежна топка. Когато Великобритания (или само Англия, всъщност) прокара пътеката, може да я последват и други. И може да приключим с един изключително смален ЕС, обратно до първоначалните шест страни-членки плюс още няколко други, докато страните от Източна Европа отново бъдат използвани като буфер между Русия и Запада, информира БГНЕС.