Да се разгледа възможността за ограничаване на максималния брой дни, за които личните лекари могат да издават болнични листове. Такова предложение направи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков по време на кръгла маса, посветена на проблема със злоупотребите с болнични.
В момента личните лекари могат да издават до 14 дни непрекъснати болнични листове, но не повече от 40 календарни дни за една календарна година. Според министъра трябва да се помисли за ограничаване както на максималния брой дни годишно, така и за еднократните болнични. Петков определи като социално неприемливи искането на работодателите първите три дни от болничните да са неплатени или да се изплащат от Националния осигурителен институт (НОИ).
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоява по примера на повечето европейски страни при изплащане на болничните да се въведе период на изчакване. Това заяви председателят на работодателската организация Васил Велев по време на кръгла маса на тема: „Злоупотребите с болнични листове – вреден за обществото феномен“. В дискусията, която АИКБ организира, взеха участие председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм Петър Кънев, председателят на Комисията по труда, социалната и демографска политика Хасан Адемов, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, заместник-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова, управителят на Националния осигурителен институт Ивайло Иванов и други представители на законодателната и изпълнителната власт, социални партньори, работодатели и медии.
„Решението първите три дни от болничния лист да се изплащат от работодателя беше взето през 2010 г. като временна, антикризисна мярка, която тогава бизнесът подкрепи. През последните години, обаче, ясно се вижда, че с нея се злоупотребява. Защото води до изгодна и безнаказана кражба. Един работник, ползващ неправомерно болничен лист, реално получава почти същата сума, каквато би получил, ако ходи на работа. Тази икономическа изгода е в основата на злоупотребите, в резултат на които мнимите болни ограбват труда на своите колеги“, допълни Васил Велев.
АИКБ представи данни, че болничните листове, изплатени от НОИ през 2018 г., са нараснали ДВА ПЪТИ спрямо 2013 г. В периода 2016-2018 г. са били установени близо 10 000 нарушения, но наказаните лекари са едва 20. Най-много болнични листове спрямо наетите се издават в областите Стара Загора, Кюстендил, Ямбол, Перник, Габрово и Пазарджик, а най-нисък процент - в областите Добрич, Шумен и Видин.
За министър Бисер Петков панацея за проблема не може да бъде намерена, но трябва да се търсят взаимоприемливи за всички страни решения, които да ограничат злоупотребите. Той предложи да се разгледа възможността за ограничаване на максималния брой дни, еднократно и общо годишно, за които личните лекари да могат да издават болнични листове.
Данните на НОИ също показват сериозно увеличение на разходите за обезщетения за временна нетрудоспособност, след като на годишна база стойността на изплатените болнични е над 550 млн. лв. при общо малко над 2.2 млн. наети лица на трудов договор. От тях се вижда още, че от 2012 г. има постоянен ръст на изплатените суми за болнични, като в началото средната сума на обезщетението за временна нетрудоспособност на едно наето лице е била 140,995 лв., а в края на 2018 г. тя е 245,372 лв.
Според управителя на НОИ Ивайло Иванов определено трябва засилване на контролната дейност, като може да се мисли и за вариант, в който бъде въведен период на изчакване при изплащането на обезщетенията, който да не се прилага при тежки заболявания.
От сравнение между българското законодателство и това на държави членки на ЕС, направено от председателя на парламентарната комисия Петър Кънев, стана ясно, че в 19 държави, сред които Швеция, Ирландия, Австрия, Испания, Италия, Франция, Холандия, Португалия и др., има всеобщо или частично изчакване от 1 до 7 дни преди да започне изплащането на краткосрочни обезщетения по болнични листове. У нас и в още 8 държави няма изчакване. Той предложи след кратък период на изчакване да се включат с изплащането работодателите, а след това НОИ.
Сравнителните данни показват още, че 22 от държавите членки облагат с данъци обезщетенията. Страните, в които няма подобно облагане, са само България, Германия, Португалия, Румъния, Словакия и Хърватия и процентът на компенсация в повечето страни е по-малък от този в България.
Председателят на парламентарната социална комисия Хасан Адемов и заместник-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова поискаха създаване на работна група, в която да бъдат включени представители на държавата, работодатели, синдикати и общопрактикуващите лекари, и предложението на групата да се обсъди в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви готовност да обсъди различни възможности за ограничаване на злоупотребите с болнични листове, които се оценяват на 200 млн. лв. годишно, и което е още по-лошо - водят до произведен в по-малко БВП над един милиард лева. В заформилата се дискусия председателят на работодателската организация Васил Велев предложи и втори вариант, при който първите два дни да са изчаквателни, третият и четвъртият ден да се поемат от работодателя, а НОИ да поеме изплащането на обезщетенията след четвъртия ден.
