Милена Виденова е управител на "Кофас" за България от април 2012 г. Професионалният й опит включва редица управленски позиции в банковата и финансовата сфера – съветник „Риск мениджмънт, проектно финансиране и еврофондове” в Хипо НОЕ Групе Банк АГ, Австрия, директор „Кредитен риск” в Финансиа Груп, ръководител „Еврофонодве, публични финанси и банково застраховане” в Уникредит Булбанк, Директор „Регионални Корпоративни Центрове и Продуктово Развитие” в Ейч Ви Би Банк Биохим и други. От юни 2014 година е избрана за заместник-председател на Ацоциация на Колекторските фирми в България. Магистър е по международни икономически отношения от УНСС с множество специализации в страната и чужбина.

 - Г-жо Виденова, в свой анализ от април месец от “Кофас” прогнозирахте, че най-вероятният сценарий за Гърция е страната да остане в границите на Еврозоната. Какви са перспективите пред Атина в момента? По-близко ли е страната до т.нар. “Грекзит”?

- Определено перспективите пред Гърция, след изненадващия референдум и резултатите от него, са по-мрачни. Много неща ще се решат в близките дни, като е важно правителството на Ципрас да договори сделка до 20 юли, когато Гърция трябва да плати 3,5 милиарда евро по гръцки държавни облигации. Но ако няма напредък в преговорите, ЕЦБ е твърде вероятно да престане да осигурява ликвидност на гръцките банки. Още повече, контролът върху капиталите ще се задържи. При това положение гръцкото правителство не би имало друг изход, освен да започне да печата валута за целите на вътрешните разплащания, което де факто означава изход от Еврозоната. Както обаче „Кофас“ предвиждаше и през април, с такава стратегия на преговори Варуфакис няма да се задържи дълго. Което и стана.

- На фона на трудните преговори с международните кредитори, в лицето на Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), очаквате ли затопляне на отношенията между Гърция и Русия? Има ли реална възможност Москва или дори Пекин да подпомогнат финансово южната ни съседка?

- Анализаторите на „Кофас“ все още не дават сигнали за подобни възможности, което разбира се не означава, че това не е едно от потенциалните развития на ситуацията. Засега това са заявления на политическо ниво, които нямат ясни икономически измерения. И все пак, рейтингът на Кофас за Гърция е „С”, което достатъчно ясно показва както политическите, така и икономическите рискове, свързани с тази страна.

- Какви биха били последствията за страните-членки, както и за международните пазари, при евентуално излизане на Гърция от Еврозоната?

- Както се вижда в последните дни, акциите падат, еврото е леко отслабено, но негативните ефекти се ограничиха основно до 6 юли. Това може да бъде обяснено отчасти и с факта, че останалата част от Еврозоната е по-слабо обвързана с Гърция, отколкото беше през 2011 – 2012 г. Освен това частният сектор в страната, особено банките, не е толкова изложен вече на негативите от гръцкия държавен дълг. Със сигурност пазарите „не са казали последната си дума” и има вероятност увереността на пазарите да нарасне. И още нещо важно: разрешаването на ситуацията с Гърция е свързано и с това какво се случва и какво ще се случи с други достатъчно задлъжнели страни от ЕС. Затова наистина всички трябва да се надяваме преговорите да потръгнат и да се стигне до споразумение.

- Усеща ли се вече влиянието на гръцката криза у нас? Кои биха били най-потърпевши от задълбочаване на проблемите в страната?

- Към момента няма значими сигнали за това гръцката криза да се отрази съществено. При негативен сценарий определено най-пострадали биха били секторите, които изнасят за Гърция – това са хранително-вкусови продукти, търговия с електроенергия, горива и други. Туризмът в България също се очаква ще претърпи негативни последици – по-ниският сегмент туристи може да се пренасочи към южната ни съседка, заради по-добрите цени при негативни развития на ситуацията. В същото време обаче гръцката криза е и определена възможност за България, тъй като това може да привлече повече инвестиции – гръцките компании да пренасочат средствата си тук, а и някои западни компании да преориентират инвестициите си в България.

- Банковата ваканция в Гърция беше удължена. Кога очаквате финансовите институции в държавата-членка на ЕС да отворят врати и биха ли могли те да функционират нормално в момента?

- Това отново зависи от напредъка на преговорите, въпреки че, както смятат анализаторите на „Кофас“, е малко вероятно да бъде постигнато споразумение в близките дни. Засега е по-вероятно ЕЦБ да продължи да осигурява ликвидност на гръцките банки, доколкото все пак текат преговори, но това ще бъде в рамките на сегашния таван от 89 милиарда евро.

- От Българската народна банка (БНБ) излязоха с изявление, че банковата система у нас е стабилна и кризата в съседната ни държава няма да окаже влияние на финансовите ни институции. Запозната ли сте какви мерки са били предприети от страна на БНБ в това отношение? Очаквате ли да се въведат допълнителни такива при задълбочаване на проблемите?

- Определено имаме основания да смятаме, че банките в България са достатъчно капитализирани и подготвени за тази ситуация. Те оперират самостоятелно в страната ни и дори и да се случат някакви промени, това няма да наруши оперирането на банковата система. Засега са взети достатъчно мерки, за да се изолират поделенията на гръцките банки от техните централи. Тук въпросът също така е какви са научените уроците от кризата с КТБ – каква е ефективността на действие при кризисни ситуации и всъщност как може да отрази това върху доверието на хората. Надявам се в БНБ да са взели мерки и в тази посока.

- В международните медии излезе информация, че ЕЦБ готви план за подпомагането на България и останалите балкански страни, за да се предотврати разпространението на гръцката криза в тях. Смятате ли, че европейската институция ще предприеме подобни стъпки?

- Да, има възможност ЕЦБ с инструментите, с които разполага, да подпомогне страни в ЕС, които търпят негативи заради развитието на ситуацията в Гърция по този начин. Така или иначе в една такава ситуация от името на Кофас мога да препоръчам на българските компании да проучват внимателно гръцките си партньори за тяхното финансово състояние, дори и да са работили дълго време с тях. Това е важно, за да се ограничат негативните ефекти и част от задлъжнялостта да се пренесе и в страната ни.

- Родни експерти са притеснени, че голяма част от българските емигранти в Гърция ще загубят работата си и дори вещаят “огромна вълна от безработни” у нас. Споделяте ли това мнение?

- Да, съществува такава опасност. Все пак, част от българите са заети в сектори, които са по-малко пострадали от кризата в Гърция.