Ние от Econ.bg ясно осъзнаваме, че България не е София, че важни неща се случват не само на "Дондуков" 1, "Дондуков" 2 и площад "Народно събрание". Затова през 2009 година внимателно наблюдавахме какво се случва извън столицата. Следихме развитието на големи регионални проекти, на започването или завършването на важни строителни и инфраструктурни обекти, част от тях отразихме специално за вас от мястото на събитието. Наблюдавахме отблизо и проблемите, които имаха местните власти в контекста на икономическата криза, проследихме диалога между тях и правителството. През 2009 година проектът за петролопровода Бургас-Александруполис и депонирането на софийските бали бяха сред събитията, които активизираха този диалог. Двата проблема бяха ключови за кабинета „Станишев”. Те станаха част и от „нерешеното наследство”, оставено на спечелилата парламентарните избори през лятото партия ГЕРБ.

Акценти:

• Столичните бали: Между София, Пловдив и още някъде;
• Бургас - Александруполис: Какво мислят хората край морето за проекта?
• Комуникация: Вредни или безвредни са клетките на мобилните оператори?
• Здравни страсти: Болничен бюджетен дефицит; поредна реформа в сектора;
• Перки и солари: Заявки за нови енергийни и производствени мощности;
• Транспорт: Южна България се доближи до Москва;
• Отново инциденти с жертви: С надежда през 2010 г. да чуем присъди за виновните.

Пътуващият боклук

Още през пролетта се забеляза съществено активизиране на диалога около балите с боклука. През април кметът на Пловдив Славчо Атанасов даде знак, че може да бъдат приети 100 000 тона отпадъци в депото край Цалапица, но при определени условия. В началото на октомври от Гранитната зала на Министерския съвет излезе вестта, че "има сделка". Над 26 млн. лева ще постъпят по сметката на пловдивската община като компенсация. Средствата ще са за общински инфраструктурни проекти. Още няколко други града, сред които Ловеч, Силистра, Хасково и Асеновград, предложиха услугите си за решение на проблема.

Тръбата

Обществеността край морето, макар и да се знаеше, че бъдещето на петролопровода Бургас-Александруполис се решава на национално ниво, не се отказа шумно да афишира несъгласието си с проекта. Проведоха се два референдума. Първо през февруари близо 50 000 бургазлии казаха "не" на тръбата. През април и поморийци потвърдха с вот, че няма място за тръби край морето. През есента от новия кабинет започна да излиза твърде противоречива информация за това дали ще развиваме проекта или не. През септември енергийният министър Трайчо Трайков заяви, че засега нямаме основания да се отказваме. Явно му трябваха няколко месеца размисъл, за да каже през декември, че първо трябва да се направи Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), а после всичко останало. Според едно от мненията на премиера Борисов "проектът е неизгоден за България". А какво ще стане с него, ще разберем след 18 месеца, когато екоминистерството каже окончателната си дума.

Референдум в Поморие. Снимка: Burgasinfo.com

Антените на операторите – опасни или не

Колко опасни са за здравето на хората клетките на мобилните оператори? Пловдивчани вече имат единични случаи с епикризи за негативното въздействие на тези антени. Още през миналата година в общината бяха получени жалби на жители от клетките на мобилните оператори. Беше забранено инсталирането на допълнителни излъчватели. Причина за драстичните мерки станаха зачестилите случаи на инфаркти и инсулти. От общината решиха да проверят дали има основание за притеснения. Затова през декември бяха извършени 2 проверки. При първата беше засечено излъчване, 13 пъти надвишаващо нормата. Седмица по-късно, при втората проверка, се оказа, че опасност за хората няма.

През юли и бургазлии бяха успокоени да не се притесняват от клетките. От общината решиха да създадат публичен регистър на всички базови станции и антени на мобилните оператори. През същия месец по проблема реагираха и общинските съветници в Хасково - те излязоха с решение да не се слагат нови базови станции в общината.

Клетка на мобилен оператор. Снимка: Econ.bg

Здрав(н)и страсти

Една от сферите, които кабинетът на Бойко Борисов заяви, че ще реформира, е здравеопазването. Първоначално беше заявено, че из страната масово ще се закриват болници. Впоследствие беше обявено, че болниците всъщност няма да се закриват, а ще се преструктурират. Но между двете изказвания на здравния министър, регионалните издания започнаха да изчисляват кои болници в съответните области подлежат на закриване, което създаде известно вълнение сред хората по места.

През годината чухме за недостиг на легла в болниците, както и за връщане на пациенти. В Сливен дадоха сигнал, че не достигат легла в здравното заведение. В последния месец на годината в региона пламна епидемия от морбили. В болниците постъпваха само тежките случаи, а леките се лекуваха на стационар вкъщи. През ноември имаше върнати пациенти с грип от болниците в Исперих и Кубрат. Заразените не можеха да бъдат приемани за лечение в тях, защото те нямаха одобрени клинични пътеки за заболяването.

От всичките 107 общински болници у нас, само 6 имат имат сериозни задължения, сочи отчет на здравното министерство. Към октомври месец, когато официално бяха изнесени данните, "лидер" с близо 4,5 млн. лева дългове се оказа болницата в Дулово.

Не всички обаче бяха на "червено". От здравното заведение в Бургас се похвалиха, че за първи път от 8 години приходите надвишават разходите им със 77 000 лева. Дни преди коледните празници служителите бяха зарадвани с повишение на заплатите.

Градът имаше и други поводи за хвалене. През юли беше открита ДНК – лаборатория, която ще обслужва полицейските дирекции в източната част на страната, като ще обхваща десет области, сред които Бургас, Сливен, Стара Загора, Хасково и Кърджали, Добрич, Шумен и Варна.

В морския град през тази година се развихриха и социални здравни страсти. Ако на едни места в страната леглата не достигаха, в Бургас пък не искаха да се строи болница. Близо 200 жители на квартал "Меден рудник" внесоха подписка срещу изграждането на нова многопрофилна болница и медицински център. Впоследствие все пак те обясниха, че не са против самата болница, а против мястото, на което се предвижда да бъде построена тя.

През март месец доживяхме да видим и случай, при който беше застрашен животът на 17 души в пловдивска болница заради аварийно спиране на водата без предупреждение. Причината за нарушеното водоподаване беше авария в помпена станция.

Стая в болница. Снимка: Isul.eu

Енергетика и ВЕИ

Годината започна ударно за производството на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и завърши не толкова оптимистично.

В началото на годината варненската община Аксаково обяви амбициозното си намерение да се превърне в първата енергийно независима община у нас. Стана ясно, че няколко чуждестранни фирми са проявили интерес към изграждането на енергийни паркове.

Ветрогенератор беше пуснат в плевенското село Сомовит през януари. Мощността му е 2,5 мегавата на час. Производството на ток започва при вятър от 3,5 метра в секунда и развива максимална мощност при 13 метра в секунда. Цялото съоръжение тежи 360 тона.

Индустриален фотоволтаичен парк ще бъде изграден в Хасковско, стана ясно през май. Фотоволтаичната зона ще бъде разположена върху терени в землищата на селата Стойково, Подкрепа и Узунджово.

25 вятърни генератора ще бъдат изградени до 2010 година край Каварна. През същия месец австрийско дружество заяви, че иска да строи парк край Тервел.

През октомври бизнесмени от Елхово заявиха, че ще внасят керемиди със силиций, които преобразуват слънчевата енергия в електрическа. През същия месец в Силистра беше открит завод за производство на соларни панели.

Всичко това се случи преди министърът на околната среда и водите Нона Караджова да обяви, че се обмисля да бъде поставен временен мораториум върху производството на ток от ВЕИ. Информацията попари производители и инвеститори. Какво ще се случи с планираните и вече изградени обекти за ток от ВЕИ предстои да научим.

Соларен парк в Силистра. Снимка: Econ.bg

Транспорт

Пловдивски регион си има ремонтирано летище от началото на юли. Модернизацията на Летище Плодив включва разширение на перона и нова площадка за рулиране. От края на годината въври и целогодишна линия Москва-Пловдив-Москва.

Летище Пловдив. Снимка: Econ.bg

През октомври започна проектът за изграждане на контейнерни терминали в градовете Варна и Бургас. Срокът за изпълнение на проекта е 80 месеца. След изграждането на контейнерните терминали ще се обработват повече от 900 000 TEU (TEU - мерна единица, отговаряща на един 20-футов контейнер) на година с капацитет за разширение в бъдеще.

В средата на октомври китайската автомобилна компания Great Wall подписа договори с "Литекс моторс" за производството на джипове край Ловеч от следващата година. Очаква се компанията да произвежда три модела - Florid, Wingle и Hover.

През последните два месеца на годината хасковски села обявиха протест срещу изграждането на линията Пловдив–Свиленград. Първо въстана с. Сталево като спря влак. Според хората в сегашния си вид проектът за линията не осигурява прелез между селото и нивите. От с. Ябълково се опасяват, че може да останат без канализация.

България и тази година не беше подмината от транспортни инциденти. В края на май 16 души загинаха край Ямбол, пометени от неизправен автобус. В началото на септември 15 сънародници от Пирдоп, Златица и Антон се удавиха с туристически кораб в Охридското езеро.

Снимка: Corbis.com

Да "отворим" Врата’ 2010

С отброяването на последните часове на 2009 година ни остава само да си пожелаем през 2010 г. регионалният тематичен календар да бъде още по-наситен и разнообразен, а най-често срещаната дума през 2009 г. - "криза", да фигурира по-малко в лексикалния запас на местните власти.