БВП на България ще ускори темповете си на растеж до 2,6% през 2016 г. Това е един от основните изводи на икономическия екип на УниКредит Булбанк в последния тримесечен анализ. Прогнозата за ръста на БВП е повишена както за тази, така и за следващата година благодарение на значителния напредък в усвояването на средства от ЕС, по-голямото от очакваното понижение на цените на петрола и продължаващото възстановяване на пазара на труда.

Експертите отчитат, че за второ поредно тримесечие прогнозата за ръст на БВП е повишена от 2,1% до 2,3% за 2015 г и от 2,4% до 2,6% за 2016 г.

Очакванията са през тази година да бъде отчетена средногодишна дефлация от около 0,2%. За сравнение година по-рано тя беше 1,4%, докато ускоряването на растежа през следващата година ще направи възможно да бъде отчетена инфлация от около 0,4%.

„От фундаментална гледна точка икономиката изглежда добре позиционирана, за да продължи процесът на възстановяване, задвижван от износа, който в хода на тази година получи допълнителна подкрепа от устойчивия спад на цените на петрола, по-слабото евро и продължаващото възстановяване на пазара на труда“, обясни икономистът Кристофор Павлов.

Според него значителна роля за възстановяването на българската икономика има и по-доброто усвояване на средства от ЕС. Към юли то е 85%. За сравнение за първите четири години бяха усвоени едва 15,6% от общата сума, която се полага на България.

Едновременно със засилване на растежа на БВП се очаква и подобряване на неговата структура. Птогнозите са износът да превъзмогне глобалната тенденция за забавяне на търговията и да нарасне с нови 3,5% в реално изражение през следващата година. Все пак това би означавало умерено забавяне на темпа от 7,7%, който анализаторите прогнозират за цялата 2015 г. По-голямата част от забавянето ще дойде в резултат от предстоящото нормализиране на лихвените равнища в САЩ, което се очаква да има негативно въздействие върху търсенето в някои от търговските партньори на страната, които са разглеждани като твърде уязвими, като например Сърбия, Хърватия и най-вече Турция. В същото време фактори, действащи в обратната посока, ще бъдат продължаващото възстановяване на пазара на труда, впечатляващият прогрес в усвояването на средствата от ЕС, изобилната вътрешна и външна ликвидност, както и бавно просмукващите се към останалата част от икономиката положителни ефекти от по-силния от очакваното спад на енергийните цени. Всичко това ще подкрепи процеса на възстановяване на потребителските разходи както и инвестициите през 2016 г.

„Усилията за усвояване на повече средства от ЕС ще бъдат подпомогнати и от много силната фискална позиция през тази година, която ще позволи не само да се осигури национално съфинансиране на всички проекти от първия програмен период, които трябва да бъдат приключени до края на годината, но и да се започнат някои инфраструктурни проекти от новия програмен период, като първоначално се финансират изцяло със средства от бюджета“, посочва още Павлов.

За възстановяването на потребителските разходи все по-ключово значение ще играе и възстановяването на пазара на труда. За второто тримесечие на 2015 г. нормата на безработица спадна до 9,7%, докато заетостта бележи ръст от 1,1% на годишна база. Близо две трети от новооткритите работни места са в едни от най-високоплатените сектори в България – изнесените услуги в сферата на ИТ, комуникации и бизнес услуги. На този фон ускоряването на темпа на растеж на реалните заплати до впечатляващите 7,2% през първото тримесечие на годината на годишна база не изглежда като изненада.

Икономистите отбелязват, че прогнозите за следващата година са положителни и за целия регион на ЦИЕ. За държавите-членки на ЕС от ЦИЕ очакванията са средно БВП да нарасне с 2-3,5% през 2015 г.

„Регионът на ЦИЕ има потенциал да се справи с евентуални нови предизвикателства, свързани най-вече със затягане на монетарната политика в САЩ и забавяне на растежа в някои развиващи се пазари и най-вече в Китай. През следващата година растежът в региона ще остане стабилен и дори може да надмине очакванията на анализаторите“, коментира главният икономист на УниКредит за ЦИЕ Любомир Митов.