БНБ очаква лихвите по депозитите да се запазят през следващите месеци на достигнатите ниски равнища, докато тези по новоотпуснатите кредити за домакинствата да нараснат. Централната банка прогнозира още негативният ефект върху хората в резултат на корона кризата да се усети по-силно през есента, като негативните ефекти върху доходите и заетостта да са по-големи от тези при кризата през 2008 г. Това се казва в периодичното издание на банката "Икономически преглед", публикувано в края на изтеклата седмица и валидно според данните към края на март.
Основни фактори за запазването на лихвите по депозитите банката вижда във високата ликвидност в банковата система и предвижданото по-нататъшно увеличаване на депозитите на хората заради повишената несигурност, която стимулира съществено предпазните спестявания на домакинствата.
Същевременно очакванията са лихвените проценти по новоотпуснатите кредити на домакинства и нефинансови предприятия да се повишат. Предвид започналото от средата на март увеличение на лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната, особено в средносрочните и дългосрочните сегменти, както и факта, че те се използват като референтни лихвени проценти от някои банки, е вероятно лихвените проценти по новите кредити да започнат да се повишават, се казва в анализа на БНБ. Допълнителни фактори, които биха могли да повлияят върху лихвените проценти по кредитите във възходяща посока, са очакваното влошаване на кредитоспособността на кредитополучателите и по-високата премия за риск на страната, които е възможно да доведат до цялостно повишение на рисковата премия по кредитите.
Евентуалното увеличение на необслужваните заеми в банковата система, което би могло да се очаква в резултат от влошаването на макроикономическата среда, също може да допринесе за повишаване на лихвените проценти по новите кредити, отбелязват експертите на БНБ.
Към края на март домакинствата спестяват средно около 9% от разполагаемия си доход - тенденция, валидна за последните две години. През първите три месеца на годината делът на спестяванията в разполагаемия доход на домакинствата се повишава заради понижаването на потребителското доверие и нарасналата несигурност.
Изменението в поведението на домакинствата през следващите месеци ще зависи както от обхвата и продължителността на действащите мерки срещу разпространението на COVID-19, така и от наличието на ликвидни буфери (спестявания), прогнозира БНБ. Предвид безпрецедентното спиране на работа в редица сектори на икономиката и бързото повишаване на равнището на безработица през март и април очакваме през второто и третото тримесечие на 2020 г. негативните ефекти върху заетостта и доходите на домакинствата да са по-силно изразени от наблюдаваните в края на 2008 г., се казва в анализа.
Според него обаче има и фактори, които частично ще ограничат неблагоприятните последствия за заетостта и доходите на домакинствата в България. Те са свързани със започналото облекчаване на ограничителните мерки през май, както и с началните условия, в които се намираше пазарът на труда преди разпространението на COVID-19, а именно значителен недостиг на работна ръка.
Ръстът на икономиката през последните години в голяма степен се дължи на потреблението на стоки и услуги. БНБ очаква заради коронавируса през второто тримесечие на годината свиването в това потребление да се отрази в понижение на реалния БВП спрямо януари - март. Ако няма втора вълна на епидемията и ново затягане на мерките, най-вероятно икономическото възстановяване на верижна база ще започне през третото тримесечие на годината, се казва в анализа.
През второто и третото тримесечие банката очаква инфлацията да продължи да се понижава. "По-слабото търсене и несигурната икономическа среда се очаква да допринесат за допълнително забавяне на базисната инфлация, докато прогнозираното понижение на потребителските цени на енергийните продукти отразява главно пазарните очаквания за динамиката на международната цена на петрола в евро", се посочва в документа. Същевременно може да се очаква забавяне на инфлацията при храните, дължащо се най-вече на групите на месото и хлебните изделия.
Заради значителното влошаване на международната конюнктура банката очаква външното търсене на български стоки и услуги да отбележи значителен спад на годишна база през второто тримесечие на 2020 г., а през третото тримесечие спадът да намалее поради очакваното постепенно облекчаване на ограничителните мерки.
