Фискалната политика и недостигът на работна ръка имат проинфлационно влияние върху икономиката, предупреждава БНБ в традиционния си "Икономическия преглед".

Изследването, публикувано на всеки три месеца на сайта на Централната банка, този път се основава на данни до средата на октомври, според които продължава растежът на кредитния пазар, особено в жилищния сегмент.

"Растежът на кредита остана висок, като бе по-силно изразен в сектора на домакинствата и най-вече при жилищното кредитиране. Високата ликвидност и стабилната капиталова позиция на банките в България, както и конкуренцията между тях, продължиха да оказват влияние за запазването без съществена промяна на лихвените проценти по кредитите за домакинствата", отбелязват от БНБ.

В началото на октомври влязоха в сила нови изисквания към банките по отношение на заемите с цел охлаждане на ипотечното кредитира. Ефектът от тези мерки обаче не може да бъде измерен в настоящото изследване, тъй като то се базира на данни до 15-и октомври. 

БНБ посочва, че недостигът на работна ръка оказва натиск върху повишаването на възнагражденията, което също има проинфлационен ефект. Според експертите, забавянето на темпа на растеж на потребителските цени по-скоро се дължи на външни фактори, като очакванията са в началото на 2025 г. отново да има леко ускоряване.

"Конюнктурните индикатори дават основание да се очаква забавяне на глобалния икономически растеж през третото тримесечие на 2024 г. Данните за еврозоната сигнализират за запазващ се много нисък верижен растеж, което вероятно ще се отрази неблагоприятно върху обемите на българския износ на стоки. С оглед на перспективата към понижаване на инфлацията в САЩ и еврозоната, подкрепена от поевтиняването на петрола, Федералният резерв и Европейската централна банка понижиха основните си лихвени проценти", отбелязват още от БНБ в последния си "Икономически преглед".