БВП на България в реално изражение ще отчете през 2021 г. 3.9% растеж, който ще се ускори до 4.7% през 2022 г., след което ще се забави до 3.8% през 2023 г.

Динамиката на реалния БВП отразява в значителна степен изменението на нетния износ и времевото разпределение на средствата, които се предвижда да бъдат получени от България за изпълнението на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Това посочват от Българска народна банка в своята „Макроикономическа прогноза“ към септември месец. Оттам очакват вътрешното търсене да има основен положителен принос за растежа през прогнозния хоризонт, което ще се дължи главно на частното потребление в условията на силен растеж на разполагаемия доход на домакинствата.

Инвестициите в основен капитал ще имат съществен положителен принос за растежа на БВП през 2022 г. и 2023 г. главно поради очакваните значителни публични разходи по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост.

В условията на силно вътрешно търсене от БНБ предвиждат нетният износ да има предимно отрицателен принос през периода 2021–2023 г.

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се предвижда да се ускори до 3.8% в края на 2021 г., като ускорението отразява очакваното съществено увеличение на разходите за производство на фирмите поради силния растеж на международните цени на някои основни суровини в евро, увеличените разходи за труд на единица продукция и поскъпването на електроенергията. Прогнозите за следващите две години са в размер на 1.5 и 1.6% годишно. 

От Централната банка посочват, че засиленото частно потребление да бъде друг фактор с проинфлационно влияние, особено при базисните компоненти на ХИПЦ.

Техническите допускания за съществено забавяне в темпа на растеж на международните цени в евро през 2022 г. и тяхното понижение през 2023 г. ще бъдат предпоставка за забавяне на общата инфлация, докато базисната инфлация ще продължи да следва тенденция към ускоряване.