53% от всички 3509 финансирани проекта по програма САПАРД са разработени самостоятелно от кандидатстващите бенефициенти. Общата сума на тези проекти е 2.785 млрд. лева. Това каза днес
заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев. Според него този показател е задоволителен.
По думите на заместник-председателя на БСК скандалът със средствата по програма САПАРД може да изиграе положителна роля и да има дисциплиниращ ефект върху всички органи, занимаващи се с усвояване на
средства по европейските фондове. Той за пореден път разсея слуховете, че средствата по мярка 2 на програма САПАРД са спрени, заявявайки че тези средства ще бъдат изплатени на коректните
бенефициенти.
През последните няколко месеца Българската стопанска камара е в процес на активен обмен на опит със страни, които са се справили добре с усвояването на европейските фондове.Това каза от своя страна
Петър Денев, главен секретар на БСК. Като примери за такива страни Денев посочи Испания, Гърция, Италия и Полша. Във всички страни, чийто опит БСК изучава, през първата година след присъединяването
си са постигнали усвояване на европейските фондове в размер на 4 до 7%, допълни Денев.
Основният проблем с програма САПАРД беше фактът, че някои от бенефициентите декларират стари машини като нови. Този проблем ще стои и занапред при усвояването на структурните фондове. Ето защо е
налице нужда от създаване на механизъм, който да осъществява контрол върху проектите, които се подават, каза Колев.
За периода 1998–2006 г. за програма ФАР е било характерно закъсняване в договарянето и изпълнението на споразуменията с около 2 – 2.5 години. Това е причината, поради която дори в момента все още
някои от схемите по програма ФАР се изпълняват. Средният договорен бюджет е в размер на 75%, а изплатените договори са в размер на около 80% от договореното.
Според БСК програма ФАР е била полезна и е успяла да създаде капацитет за усвояване на европейските фондове.
Налице е сериозно изоставане на проектите по програма ИСПА, посочи още Колев. Като основен проблем на програмата той посочи факта, че не са били създадени условия за успешно участие на български
фирми.
Като пример за това може да бъде посочено изискването за наличие на собствени оборотни средства. То е било по силите на много малко български фирми. Въпреки това българските фирми разполагат с
потенциал да изпълнят всеки един строителен обект с изключение на Дунав мост, подчерта Колев.
2007 г. беше нулева година за структурните и кохезионния фонд на ЕС. По време на миналата година са липсвали договорени разплатени средства.
По Оперативна програма "Конкурентоспособност" са отворени 3 грантови схеми. Подадени са около 660 предложения и в момента тече оценката им в Агенцията за малки и средни предприятия. Все още няма
сключени договори по тази оперативна програма. Индикативната програма на ОП "Конкурентоспособност", представяща графика за действия по нея, е обявена.
По Оперативна програма "Административен капацитет" са отворени 6 грантови схеми и са сключени 47 договора на обща стойност 12 млн. лв. Тази оперативна програма също разполага с индикативна
програма.
По Оперативна програма „Регионално развитие” са били отворени 8 грантови схеми. До момента по програмата различни общини са подали около 40-41 проекта. Оперативната програма също разполага с
индикативна програма.
Оперативна програма „Човешки ресурси” има стартирали 6 грантови схеми. По нея все още няма договорени средства. Индикативната програма на тази оперативна програма е одобрена.
При Оперативна програма „Околна среда” все още е налице известно забавяне и няма обявени грантови схеми. Все още не е обявена индикативната програма.
Подобно изоставане е налице и при Оперативна програма „Транспорт”. По нея също няма обявени нито грантови схеми, нито индикативна програма.
Положението с Оперативна програма „Техническа помощ” е същото.
Налице е забавяне и при Плана за развитие на селските райони. Това закъснение обаче може да бъде наваксано, тъй като Министерството на земеделието и продоволствието вече е подготвило проекти по
грантовите схеми на програмата.
Сред основните проблеми при подаването и разработването на проекти по различните оперативни програми са недостатъчният административен капацитет, осигуряването на финансиране и съфинансиране, липсата
на добри идеи и липсата на мотивация за кандидатстване.
Очаква се съфинансирането по повечето грантови схеми да бъде около 20%. Това ще смекчи донякъде проблема с намирането на финансов ресурс, но няма да го реши, заяви още днес Колев. Според него обаче
този проблем ще остане налице по време на кандидатстването по всички оперативни програми.
Основен проблем на бенефициентите при подаването на изготвянето на проекти по различните оперативни програми е окомплектоването на документацията. Според Колев доста често срещана грешка е
забравянето на някои от необходимите подписи или документи при подаването на проекти.
По думите на заместник-председателя на БСК друг често срещан проблем е несъответствието в бюджета, описан в проектите на бенефициентите т.е. – биват планирани дейности, за които бюджетът не достига
или обратно. Често пъти това играе важна роля при отхвърлянето на предложенията.
В четвъртък Асоициацията на организациите на работодателите в България ще обсъди с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров Оперативната програма "Конкурентоспособност". По време на
срещата се предвижда да се вземе принципно решение за намаляване на размера на гранта на някои от схемите, който в момента е около 4-5 млн. лв., до около 1 – 2 млн. лв. По този начин ще може поне 50
проекта да бъдат финансирани от една грантова схема. Според БСК разумният размер на съфинансирането по грантовите схеми е около 50%. Това би мотивирало предприятията да подават проекти по различните
оперативни програми. Сред останалите предложения на Българската стопанска камара е да бъдат огласявани най-честите грешки, които са били довели до отказа за финансиране на съответния проект.