След двугодишно очакване за възстановяване на туризма след пандемията, в началото на годината секторът попадна в нова криза заради събитията в Украйна и цените на енергоносителите.

"Един тежък период, с лека пауза през летните месеци. Като цяло обаче забелязахме, не само ресторантите, цялата икономика, че навлизаме от поредна криза в друга поредна криза, без да сме излезли. Ковидът затихна, влязохме в друга спирала – на повишаване на цените на енергоносителите, на горивата и на електричеството", гласи равносметката на Атанас Димитров, заместник-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).

Повишението на цените на електроенергията е от три до шест пъти, което рефлектира и върху цените на стоките, които хотелиерството и ресторантьорството използва, казва Атанас Димитров.

"Разходната част ги уби направо. Основните пера, от които най-много се вдигат разходите – това е страхотен проблем", коментира пред Българското национално радио председателят на организацията Георги Щерев. По думите му туризмът не може да компенсира това.

Потребителите обедняват, но цените растат – включително и в ресторантьорството.

"Започнахме внимателно – с по 5-6%. Вече забелязваме 20-30% и отгоре, което не е адекватно и на повишаването на цените на суровините", изтъква Атанас Димитров. Той е категоричен, че ако цените в бранша настигнат пазарните условия, потребителското търсене ще замре.

В резултат на кризата в туризма много хора смениха своите професии, което се отразява тежко върху качеството на услугата, признава Димитров.

"Използваме внос на кадри от трети страни, но това не са квалифицираните кадри, които са необходими на нашия туризъм."

Настаняването на украински бежанци в хотелските бази даде възможност за някои от хотелите по морето да отворят нетипично рано. Според Бранимир Миланов заместник-председател на БХРА, програмата е дала добра възможност извън сезона да има работа и да бъде ангажиран персонал. Той напомня, че все още има неуредени отношения между държавата и хотелиерите.

Диференцираната ставка за ДДС е помогнала изключително много, казва Атанас Димитров.

Георги Щерев също настоява да се запази 9% ДДС.